В момента имаме превзета държава. Демокрацията има много критични точки и пътят, който трябва да извървим е дълъг. Това се отразява и върху медиите. Всичко това позволява на законодателния процес да бъде превзет, да влизат в сила лобистки закони. Позволява определени фигури, които не са във властта, а зад нея, да вземат различни решения във всички сектори. Това е много лошо. Хората отиват на избори и се разочароват, когато управляващите се сменят, но състоянието на сектора или медиите остава същото. Защото то не зависи от онези, които са на светло.
Това заяви в свое интервю в предаването "По острието" проф. Нели Огнянова - експерт по медийно право и председател на Комисията за журналистическа етика. Тя коментира нажежаваната у нас обстановка в контекста на събитията от последния месец, но и факторите, които водят до състоянието на медиите в страната.
"Вижда се как някои от партиите си подават топката, изграждат мрежа за фалшиви новини с някои от медиите и това е проблем. И бих попитала - кои са тези “уж така наречени журналисти”, които се ангажират с това. Кои са тези мои студенти, които могат след цялото общуване, образователен процес във Факултета по журналистика, след този дълъг разговор за стандарти, да отидат и да се ангажират с подобни не-медии и да участват в черни и непочтени кампании срещу свои колеги или хора с демократични убеждения или имат различно мнение от това на управляващите", посочи още проф. Огнянова.
Отношението към медиите и журналистите
"В последните дни се прояви една тенденция, която върви към влошаване на медийната свобода у нас. Свидетели сме на ескалация на едно недопустимо отношение към журналистите", категорична бе проф. Огнянова.
"По време на конференцията на ГЕРБ, която се състоя наскоро, имаше хора, които просто отидоха на работа - те това работят. Отидоха да отразят едно политическо събитие, важно за нас, за да можем ние да направим информиран политически избор. Вместо да бъдат оставени да работят така, както се случва в демократичния свят, те бяха посрещнати по много специфичен начин. Гледах събитието и клиповете с изключително недоумение. Особено когато телефоните на журналистите хвърчаха надалеч. Не си спомням да съм виждала такова отношение", коментира още медийният експерт и попита:
Какви са тези хора, каква е тяхната връзка с ПП ГЕРБ и може ли да бъде направено заключението, че това е отношението на управляващата партия към журналистите?
"За мен няма съмнение, че част от участниците - тези, които преграждаха пътя на журналистите от "Свободна Европа", бяха свързани с ПП ГЕРБ. Централна роля има гражданин, който е пиар на партия ГЕРБ. Видяхме на живо как той поема хора от протеста и ги предава на хора, вероятно охрана, които си служиха със силови средства. Това не трябва да остава без последици и то не толкова заради класацията на България в различни индекси за свобода на словото, колкото заради нас самите", категорична бе Нели Огнянова.
Тя посочи, че отношението на протестиращите граждани към конкретни медии и журналисти също е показателно за нивото на доверие.
"Отношението на протеста е негативно към Нова телевизия, защото отношението на телевизията към протеста е такова, че има какво да се желае от гледна точка на стандарти за отразяване. Отношението е негативно и към “Канал 3”. Има и негативно отношение на начина, по който Българската национална телевизия, поне в някои свои предавания и дни протестите. БНТ е обществена медия и към нея има по-високи изисквания. Тя трябва да бъде безпристрастна и да поставя събитията спрямо тяхната тежест върху обществения медиен ред. Има мониторинг на СЕМ, че това е така. Аз имам по-различно мнение. Сайтът на БНТ е отразявал протестите. За широката аудитория, която не е от София и не присъства тук, протестиращите са въведени като привърженици на президента Радев, което просто няма как да е вярно", посочи Огнянова.
Независим ли е Съветът за електронни медии?
"Това е регулатор, създаден в годините на Прехода. Правомощията, които сега има СЕМ, като например избор на генерални директори на обществените медии се осъществяваха директно от институциите на държавата. Идеята на медийния регулатор е да прекъсне вертикалата между властта и медиите. За да може това да стане, СЕМ трябва да е независим. Това е ключът към неговите функции. Ако това не е така, по-добра властта да управлява медиите. Няма смисъл медийният регулатор да действа директно като ръка на правителството. Обществената енергия трябва да бъде хвърлена в тази посока - да се осигури, доколкото е възможно, независимостта на регулатора. Това сега не е факт", категорична бе Огнянова, която допълни, че не е достатъчна буквата на Закона, в който е заложена независимостта на СЕМ.
111-то място по свобода на словото
Нели Огнянова категоризира като обиден фактът, че тенденцията за свободата на словото у нас е отрицателна през последните 20 години, а процесът съвпада с членството на България в ЕС.
"След 2007 година обаче състоянието на медиите, на плурализма, свободата на изразяване започна много по-рязко да се влошава. Дали “по време на” значи “по причина на”. Не. Това влошаване не се дължи на ЕС", обясни медийният експерт.
Според нея стремглавото насочване надолу е започнало по времето на Тройната коалиция.
"По времето на Сергей Станишев тъкмо мултиплексите бяха отишли при едни неясни субекти, които всички знаеха, че са свързани с Цветан Василев и КТБ. Това означаваше, че няма да има никаква конкуренция. Че всички мултиплекси са у един и същ субект. Което означава, че той ще държи цените на разпространението и ще има специално влияние. Който контролира разпространението – той контролира общественото мнение. Вместо от ГЕРБ да спрат този процес, те просто го продължиха", коментира Огнянова.
Властта и медиите
"Ето през последните дни можем да си говорим за връзка на управляващата партия ГЕРБ с медията “Пик”, защото веднага след събитията, които включваха Полина Паунова почти едновременно на сайта “Пик” и на сайта на ПП ГЕРБ се появи снимка на Паунова със служител на президентството, като се твърдеше, че те двамата организират конспирация. Полина веднага уточни, че снимката е отпреди година и срещата е била по съвсем други причини", посочи Огнянова и посочи, че е редно да се гледа кой е собственик на медията.
"Важно е кой говори. Важно е кой е номиналният собственик, но и кой финансира тази медия. Да напомним КТБ – тя се оказа, че кредитира „Труд“, "24 часа" и "Стандарт" по начин, по който едва ли можем да очакваме кредитите някога да бъдат върнати. Още през съдържанието им можехме да направим извода, че не са независими. Има голямо значение и кои са рекламодателите. Тук примерът е Нова телевизия и Васил Божков", посочи медийният експерт
