Както всяка година, така и тази Законът за държавния бюджет се превърна в повод за политически пререкания между управляващи и опозиция, като вторите отново призоваха той да бъде преосмислен с оглед на последните предприети мерки, но все пак той беше приет.
Законът влиза в сила от 1 януари 2021 г. Изключение прави текстът на параграф 6 за данъчните приходи и приходите от даренията. Той влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Различното тази година обаче е, че правителството трябва да разчете бюджетната рамка за изпълнен с много неизвестни. Едната неизвестна е кой ще разходва бюджета за догодина, а втората, при това по-голяма, как ще се отрази пандемията на сметките на финансовото министерство.
Изтъкнатите приоритети в бюджета за идната година са доходите, образованието, здравеопазването, социалната и пенсионната политика, както и политиката в областта на отбраната. Неведнъж управляващите посочваха, че философията на този проектобюджет е увеличение на доходите, но и запазване на данъците.
Бюджетът е разчетен при оптимистична прогноза за ръст на брутния вътрешен продукт (БВП). Кабинетът очаква той да е 2,5% за 2021 г., докато за текущата година се очаква спад от 3%. При този сценарий дефицитът ще е почти 4.9 млрд. или 4% от БВП.
По прогнози на БНБ обаче ще има спад в БВП за тази година от 5,5%, а според Европейската комисия той ще е 5,1%. Мотивът на управляващите за оптимистичната прогноза е, че повишеното доверие сред потребителите и нарастването на доходите ще доведат до растеж на частното потребление - нещо, което мнозина експерти приемат с недоверие.
Правителството има оптимистична бюджетната прогноза и за следващите три години - през 2022 г. управляващите предвиждат ръст на БВП от 3%, а на следващата година - от 3,2%. Тук критиките на анализаторите са, че не се предвижда какво ще се случи при евентуален спад на БВП, нито се уточнява как потреблението и износът ще се възстановят.
За догодина правителството планира да събере повече приходи (с 9%) - 47.6 млрд. лв, докато планираните разходи са 52.5 млрд. лв., което е минимално нарастване с 1 процентен пункт. По отношение на приходите, изразени като процент от брутния вътрешен продукт, обаче за периода 2021-2023 г. се очаква спад от 38,3% до 38,1%. Разходите, изразени като процент от БВП, са в диапазона от 42,2% до 39,6%
В разчетите е факт и сериозен бюджетен дефицит, въпреки че за догодина е планиран ръст на приходите от близо 2 млрд. лв. Бюджетният дефицит, заложен за тази година, е 5,2 млрд. лв. или 4,4% от БВП.
Тази дупка в хазната се мотивира с неизпълнение на неданъчните приходи с 900 млн. лв., и със завишаване на разходите с 840 млн. лв. За догодина пък планираната разлика между приходите и разходите е 4,88 млрд. лв., или 3,9% от БВП, а дефицитът - 4,9 млрд. Това прави общо 10 млрд. лева. Според критиците на бюджета за години, които ще са очаквано кризисни, това е твърде голяма сума.
Независимо че параметрите на разходната част на бюджета за 2020 и 2021 г. надвишават 40%-то правило от Закона за публичните финанси по (по-точно чл. 28, ал. 1), след елиминиране на ефекта от временните разходи за мерките покрай COVID-19, те са в рамките на ограничението, изтъкват в мотивите си управляващите.
Очаква се по-високо нарастване на публичните инвестиции през последната прогнозна година (2023-а), тъй като се достига краят на периода за усвояване на европейски средства по програмния период 2014-2020 г. Очаква се и финализиране на инфраструктурни проекти за този период.
По отношение безработицата, очакванията за 2020 г. са средногодишният брой на заетите да намалее с 2,6% спрямо предходната година, а средногодишното ниво на безработица да се повиши до 5,6%. Но според прогнозите на кабинета ще започне процес на възстановяване на заетостта, като коефициентът на безработица ще намалее първоначално до 5,2% догодина, а през следващите две ще се стабилизира до ниво 4,6%.
В края на следващата година се прогнозира инфлацията да се ускори до 2,8%, а средногодишната инфлация до 2,1%. В мотивите тук се уточнява, че инфлационните процеси през 2021 г. ще зависят преди всичко от степента на възстановяване на международните цени на суровините и на цените на петрола. За последните две години от прогнозния период (до 2023 г.) се очаква средногодишната инфлация да бъде около 2,5-2,6%.
В проекта на бюджета е заложено държавният дълг да нарасне от 28 на 32 млрд. лв., а до края на 2023 г. да е 38,9 млрд. лв. (около 29% от БВП). Принципното изискване на Европейския съюз е държавният дълг да не надвишава 60% от БВП, което е и аргумент на управляващите за него.
Минималният размер на фискалния резерв в края на следващата година ще остане непроменен - 4,5 млрд. лв., като това е и максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет.
Субсидията за партиите остава 8 лева на глас
Размерът на държавната субсидия за политическите партии за един получен действителен глас за 2021 г. остава 8 лева. Това решиха без дебат депутатите по време на приемането на второ четене на текстове от законопроекта за държавния бюджет за следващата година.Право на такова имат всички партии в парламента, както и "Възраждане", която на последните избори е получила подкрепата на повече от един процент от гласуващите. Отхвърлено беше предложението на "Воля" субсидията за действителен глас да е 0 лева. Още по темата тук.
Детски надбавки само за родителите с най-ниски доходи
По 40 лева месечна помощ за отглеждане на дете ще получават семействата с доход до 410 лева на човек, реши окончателно парламентът. Текстовете са записани в Бюджет 2021. Родителите ще имат право и на данъчно облекчение. При най-нискодоходните семейства с две деца, помощта ще бъде 90 лева, за три - 135 лева и за четири - 145 лева. Ако доходът на човек от семейството е между 410 и 510 лева, помощта ще е 80% от сумата на месечните добавки на най-нискодоходните семейства. Мнозинството отхвърли и предложението на БСП да бъдат отпуснати повече средства за ваучери за храна на работещите. Подробности тук.
Парите за МВР
Депутатите одобриха повишаване на заплатите в системата на МВР с гласувания на второ четене текстове от държавния бюджет. Така от 1 януари 2021 г. трудовите възнаграждения на полицаи и пожарникари ще нараснат с 15%. За да покрият разходите по увеличение на заплатите, по бюджета на МВР ще постъпят допълнително 77,5 млн. лева.
От най-големия синдикат във вътрешното министерство до последно бяха недоволни от повишението и настояваха то да бъде с 30%, каквото се предвижда в някои звена на държавната администрация.
Още за полицейските заплати в този материал
Бюджетите на КПКОНПИ, НСО и ДАР приети без дебати
Разходите по бюджета на Антикорупционния орган възлизат на 23 млн. лв., а тези за Държавна агенция "Разузнаване" - 49.958 млн. лв. За НСО през следващата година са предвидени 47.879 млн. лв.Освен това депутатите утвърдиха бюджета на НСИ, на Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за регулиране на съобщенията и СЕМ за 2021 г. По бюджетите на тези органи не бяха постъпили и предложения между първо и второ четене от отделните парламентарни групи.
Същевременно законотворците приеха и бюджета на ДАНС за 2021 г. За следващата година приходите от помощи, и дарения в бюджета на агенцията са предвидени 200 хил. лв. Разходите за ДАНС през 2021 г. възлизат на 137.551 млн. лв., а от тях за персонал са 123.083 млн. лв. Преди това депутатите утвърдиха бюджетите на отделните министерства. Народните представители отхвърлиха предложението на БСП за 330 млн. лв. допълнително за БДЖ, които бяха предложени между двете четения в рамките на бюджета на Министерство на транспорта.
Аргументите на БСП тук
В законопроекта за държавния бюджет за 2021 г. е заложен и буфер от 600 млн. лв., който ще бъде използван в случай, че пандемичната ситуация се влоши значително и това доведе до необходимост от извънредно осигуряване на ресурси.
Преди първо четене беше ревизирана оценката за дефицита по Консолидираната фискална програма (КФП), която съдържа разходите на публичната власт за едногодишен период. В нея влизат републиканският бюджет, бюджетите на съдебната власт, общините, социалното осигуряване, НЗОК, висшите учебни заведения, БАН, БНР, БНТ, както и приходите и разходите на извънбюджетните сметки и фондове, създадени към министерства и ведомства, включително европейските средства.
Като цяло сега КФП показва тенденция на намаляване от 4,4% от БВП през 2020 г. до 1,8% през 2023 г. Тук в законопроекта е записано, че ако се изключи от бюджетното салдо ефектът от временните COVID мерки, предвидени за следващите две години, дефицитът се задържа в рамките на ограничението на националните фискални правила.
Най-видимо от така разчетения бюджет е, че акцентът са социалните харчове. Нещо, което тревожи повечето експерти заради затруднената бизнес активност, съпроводена от повишен риск от безработица и свиващи се данъчни приходи.
Разходните мерки са рекордни и експанзивни - вдигат се заплати, пенсии, разширява се обхватът на социалните помощи. Тоест, те са насочени към увеличаване, а не намаляване на разходите. В същото време липсват мерки по отношение на приходната част.
Според критиците на бюджета липсват и реформи, които да стимулират частните инвестиции, както и реформи на данъчната система и на регулаторната рамка.
И така, докато премиерът Бойко Борисов определя Бюджет 2021 като бюджет за хората, неговите политически опоненти, алармират, че той е по-скоро предизборен и без визия за икономическо възстановяване след епидемията.
Още: Иван Нейков: Бюджет 2021 - харчене на пари без ясни цели
