На 7 януари Православната църква чества Ивановден - денят на Св. Йоан Кръстител, който предрича идването на Иисус Христос и дава Свето кръщение (Богоявление) в река Йордан.
Имен ден празнуват: Иван, Ваньо, Ваня, Йоана, Йоан, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Калоян, Жан, Жана, Яна. Според НСИ 371 082 българи имат основание да празнуват тази година Ивановден. 238 650 са мъжете, а 132 432 са жените именници, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ).
Св. Йоан Кръстител е наречен Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята. Ивановден като народен празник е част от богатия в обредно отношение коледно-новогодишен празничен цикъл. Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството.
Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. Този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците. В югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за Св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза.
На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и арапи мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.
На празника се приготвя обредна трапеза с варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.
