България счита за недопустим и неоснователен предявения от Европейската комисия иск в Съда на ЕС за замърсения въздух в 29 града у нас. Според официалната позиция, одобрена от правителството, ситуацията с нарушаването на нормите за фини прахови частици в тези градове се подобрява. От позицията на кабинета обаче излиза, че проблемът ще продължи да съществува за неконкретизиран дългосрочен период, посочва в. "Сега".
До съд се стигна през септември миналата година, като това беше последната фаза от европейската процедура относно спазването на европейските изисквания за качеството на атмосферния въздух и наличието на фини прахови частици в него. Според жалбата на ЕК България системно нарушава нормите за фини прахови частици на територията на 6 зони и агломерации - София, Пловдив, Варна, агломерациите Северна, Югозападна, Югоизточна. Нарушавани са както дневните, така и годишните норми в течение на поне 7 години - от 2007 до 2013 г., изтъкват от ЕК. Комисията се позовава на последния годишен доклад за качеството на въздуха за 2013 г., от който става ясно, че няма подобрение. Освен че нормите се нарушават, България не е предприела мерки да гарантира, че превишенията се случват за максимално кратък период.
Подробната позиция на кабинета вчера не бе разпространена, но в прессъобщение на правителствената пресслужба се твърди, че подобрение в спазването на нормите има. Резултатите от пунктовете за мониторинг за 2014 г. потвърждават, че продължава общата устойчива тенденция за намаляване на броя на превишенията, като от 2007 г. насам средногодишната концентрация е намалена между 4% и 56%, твърди правителството. Според позицията подобрението се дължи на целенасочени усилия на всички нива и допълнително финансиране, включително по линия на еврофондовете. Кабинетът обаче прави уговорка, че качеството на въздуха се подобрява бавно, а част от мерките за постигане на тази цел са много скъпи за страна като България. Така крайният резултат от прилаганите мерки щял да бъде видим в по-дългосрочен период, обещават от кабинета.
Заведеното дело става факт след неуспешния ни опит да си издействаме отлагателен срок за прилагане на нормите за чистота на въздуха. Още през 2009 г. страната ни поиска отлагане, като оправда високите концентрации на фини прахови частици с неблагоприятни климатични условия - мъгли и ниска скорост на вятъра в дните на превишенията. Тези аргументи бяха отхвърлени от ЕК като недоказани. На базата на предоставената информация ЕК сама заключи, че за 5 от шестте зони основен източник на замърсяването е промишлеността. В две от зоните надвишаването на нормите се обяснява предимно с транспорта и битовите горивни инсталации. ЕК тогава разкритикува като непълни и представените от България планове за качеството на въздуха. С тези аргументи през 2009 г. Брюксел е отказал на България отсрочка за спазване на нормите.
