Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) се раздели във вторник на столица и провинция в отношението си към протеста на хората от Софийския районен съд. Процесът бе катализиран с две писма до ВСС – едното от 365 съдии и служители на столичния съд, а другото от 12 председатели на районни съдилища в страната.
Първото писмо съдържа призив на стотиците магистрати и служители към ВСС да се подпомогне решаването на тежките проблеми на столичния съд. То представлява и своеобразна подкрепа за председателя в оставка Методи Лалов и неговите заместници, които също депозираха оставките си пред ВСС. Съдиите и служителите настояват тези оставки да не се приемат. За отхвърляне на оставката на Методи Лалов вече е късно, защото тя беше приета преди седмица от ВСС, пише Mediapool.
Второто писмо е на 12 шефове на районни съдилища и с него се настоява ВСС да погледне и към проблемите на съдебната система извън София. В него изобилства от статистика, която внушава, че столичните съдии може и да са натоварени с дела, но пък не ги решават. В писмото се използват данни от официалната страница на ВСС, според които за първите шест месеца на тази година районните съдии в София са решавали по 48 дела на месец, а много от техните колеги в провинцията по над 50.
Всъщност 12-те шефове на районни съдилища извън София много удобно са подбрали точно шестмесечната разбивка на данните. Ако бяха взели статистиката за цялата минала календарна година, то щеше да проличи огромната разлика в натовареността между София и другите градове.
За 2015 година всеки районен съдия в София е получавал за решаване по 117 дела на месец и решавал по 88 дела месечно. За сравнение най-натовареният районен съд в останалата част от страната е Перник. Там постъплението е било 74.5 дела месечно, от които съдиите са успявали да решат 68 дела. Така за една година се натрупва разлика от близо 240 решени дела между София и втория най-натоварен съд в страната.
Трябва да се отбележи, че останалите районни съдилища в страната са много по-малко натоварени от съда в Перник. На трето място е Районен съд Варна, където на всеки съдия се разпределят средно по 59.4 дела на месец и се решават по близо 52 дела. Разликата в броя решени дела между съдия в София и съдия във Варна е близо 350 дела годишно.
По време на дебата за писмата и статистиката членът на ВСС Калин Калпакчиев (дошъл във ВСС от София) призова ВСС да не дели съдиите на София и провинция. Той каза, че подобен подход би довел до създаване на напрежение в съдебната система и не би помогнало за решаване на проблемите. Калпакчиев каза, че е несправедливо да се обвиняват столичните районни съдии за многото висящи дела при тази свръхнатовареност.
Галя Георгиева (дошла във ВСС от Пловдив– б.р.) взе думата веднага след това и обвини Калпакчиев, че сблъсква съдиите едни на други. После тя самата направи емблематично изказване точно в този дух.
"Софийските съдии да взаимстват добрите практики от колегите си от другите градове, а не да се обиждат", каза Георгиева и по никакъв начин не оспори внушението, че хората в провинцията работели повече от тези в София. Тя предложи писмото на съдебните шефове от провинцията да се публикува на сайта на ВСС, но нищо не каза за писмото на 365-те съдии и служители от столичния съд.
Каролина Неделчева (дошла във ВСС от Варна) също се изказа в подкрепа на писмото на съдилищата от провинцията.
В крайна сметка шефът на Върховния касационен съд Лозан Панов (от София) успя да помири двете страни. Той призова ВСС да направи "един добър анализ" на натовареността в съдебната система след изтичането на календарната година и да не взема решения "емоционално". Кадровиците приеха двете писма за сведение и все още не са гласували оставките на заместник-председателите на Софийския районен съд.
