Петльовден е празник за плодовитост и здраве на момчетата и е мъжкият аналог на Бабинден. Това каза д-р Иглика Мишкова, етнолог и уредник на Националния етнографски музей, в интервю за Агенция „Фокус“. По думите ѝ на този ден във всяка една къща, в която има мъжка челяд, се дава жертва петел, като този акт се извършва на къщния праг, понеже според традиционните схващания на нашия народ, прагът на къщата е този, който разграничава дивата природа от усвоеното пространство на дома.
„Понякога петелът е колен от младежите, друг път родителите колят петела и дават на малкото момченце да пипне ножа, който е изцапан с кръв. Вратата на дома е била пръскана с кръв, а пък главата на петела е била окачвана на оградата с човката навън. Разбира се закланото животно е правено на курбан, придружено със специална пита и се поднася на трапезата. Тази обредна храна се раздава за здраве“, обясни д-р Мишкова.
Много често с кръвта на петела се рисуват кръстове по външните страни на вратите, по портите. Като много често това се случва с отрязаната глава на петела, която после се забучва на портата, обърната на изток. Краката на птицата се хвърлят на покрива на къщата, а перата му се пазят, защото с тези пера бабите лекуват болни и урочасани деца. С част от перата на петела се украсяват и специално подготвени за празника знамена, особено в региона на Бургаско, каза още етнологът. „На този празник задължително хората са обличали празничните си дрехи. Част от жените са слагали даже булчинските си премени и са колили задължително пъстър петел. Като със свещ те са отивали на гости на бабата от Бабинден. Заедно с тази свещ и заедно със специално приготвената ритуална храна, са носили и специалното знаме, което се състои от перата от петльовите опашки, чемшир, червен конец, корделки от вълна. На практика всеки един от тези елементи има своето символно значение. В нашата традиция вълната се смята за символ на женското начало, а лютите чушки се приемат като аналог на мъжкото начало. Самите петльови опашки също имат важна функция, защото те не са просто украшение на това специално знаме, а имат и свойството да предпазват от магии, от зли духове, от уроки. Част от тези петльови опашки са се пазили за декорация на лазарките, за подготовката на техните накити. Чрез петела в нашата традиция се приема, че хората могат да опитомят една определена територия и по този начин те я припознават за свой дом. В нашата традиция се смята, че ако в един дом няма петел, този дом ще бъде пуст, защото много лесно може да бъде нападнат от лоши духове. А петелът винаги е птицата, която е недосегаема за демоните. Ненапразно се вярва, че когато рано заранта петлите започват да кукуригат, всички зли духове бягат и тогава е времето, което е безопасно за хората да излизат навън“, каза още д-р Мишкова.
Тя заяви, че съществуват няколко вярвания, които са свързани с този ден. По думите ѝ в Странджанския край, където народният култ към св. Евтим е много силно развит, жените колят за здравето на децата си черни петли, защото се вярва, че от светците Евтим е господарят на детските болести и той предпазва децата от епилепсия, парализа и т.н.
„Съществува и друго предание, което се появява описано като легенда през 30-те години на миналия век, според което празникът Петльовден е свързан с взимането на кръвния данък – девширме, т.е. с взимането на малки момчета. Според тази легенда, една булка от варненско на този ден скрила своето мъжко чедо и отказала да го даде на турците, като те се заканват, че ако тя не предаде малкото си момче, то ще бъде заклано. Тя заявява, че сама ще заколи детето си, но няма да го даде, след което го извежда през нощта извън селото, а в тъмни доби е заклала петел на прага на къщата си и напръскала с неговата кръв около вратата. Когато на сутринта пристигнали да взимат детето, самите турци останали стъписани пред постъпката на майката. Според тази легенда, след тази случка, никога повече не стъпили в това село, за да събират еничари“, разказа етнологът.
На този ден празнуват тези, които носят името Евтим. Нашата църква приема, че този ден е посветен на преподобния Евтимий Велики, както и на паметта на българския патриарх св. Евтимий Търновски. По народному празникът остава известен като Ихтим, Ихтиман или съответно Петльовден, допълни д-р Иглика Мишкова.
