"Той беше изключителен поет и изключителен човек. Няма по-обичан български поет. Свидетел съм на препълнени зали с хора, дошли да го видят и чуят. Но не доведени под строй, както често се случва на подобни събития, а почитатели, водени единствено от любовта си към стиховете му и желанието да се докоснат до таланта и добротата му. И съм виждал как Евтим, трогнат от тази обич, пада на колене пред публиката си. Случвало се е при него да дойдат - да си вземат автограф или просто да му стиснат ръката - едновременно три поколения: баба, майка и внучка. Всички го обичаха и тази обич го зареждаше с живот и желание да продължава да пише."
Това написа днес Пламен Тотев от издателство "Персей", благодарение, на което читателите имат възможността да се докоснат до книгите със стиховете за двете му големи любови - "Ако ти си отидеш за миг" (с Петя Йорданова) и "Младо вино" (с Романьола Мирославова); мемоарната "Разрушаване на паметника"; романът "За това ли беше всичко"; "Ти си любовта" - най-хубавите му любовни стихове; "Отец Паисий обикаля още" - най-хубавите му граждански стихове.
"От него съм получавал най-ненатрапчивите и мъдри съвети. В себе си беше стаил много мъдрост, натрупана с времето и опита. Това, което съм запомнил завинаги, е неговото „Отминавай!” – да отминаваш неразбирането, злобата, недоброжелателството, за да съхраниш доброто в себе си.
Негови стихотворения отдавна трябваше да влязат в учебната програма – на мястото на неразбираеми от учениците или остарели творби на други автори. Най-малкото защото стиховете му са ясни и разбираеми за всеки и същевременно докосват сърцата на хората или ги вдъхновяват да обичат и да бъдат по-добри.
Когато се видяхме за последен път преди по-малко от месец, той още пазеше чувството си за хумор и от него струяха онези топлота, мекота, любов, човечност и доброта, които ги има и в стиховете му. За съжаление сега ни остават само те.
Мъчно ми е, защото Евтим беше най-добрият, най-човечният, най-топлият човек, който познавах. А такива хора са все по-малко.", споделя още Пламен Тотев.
През 2013 година издателство Персей издаде „Ако ти си отидеш за миг” (издание на „Персей”) – по едно от най-популярните му стихотворения, превърнато от група „Импулс” в един от вечнозелените хитове на попмузиката ни.
Изданието с луксозна твърда подвързия и цветни илюстрации, илюстрирано е с фотографии от личния архив на поета и репродукции на картини на талантливата художничка Ралица Денчева. Но книгата е и нещо повече – тя разказва в стихове и лирически любовни послания за непозволената любов на Евтим Евтимов с колежката му перо Петя Йорданова. Тя е вдъхновителката на шедьоврите му „Горчиво вино” и „Обич за обич”, но и самата е поетеса (по нейни стихове е най-известната песен на Маргарита Хранова „Устрем”).
Обстоятелствата около връзката им излизат наяве за пръв път, половин век след срещата им и 30 години след смъртта на Петя. Любовта им е скандална за времето си, двамата са викани на най-високо партийно ниво, за да бъдат хокани и наказвани. Когато Евтим Евтимов и Петя Йорданова се срещат, всеки от тях има семейство, но се ражда онова чувство, което ще ги накара да загърбят нормите и предразсъдъците на обществото тогава. Тази непозволена, но голяма любов е емоционалният подтик за създаването на едни от най-великите шедьоври на българската любовна поезия. В книгата „Ако ти си отидеш за миг” за пръв път се публикуват интимните лирически стихотворения послания на Евтим Евтимов към любимата, останали скътани в архива му близо половин век.
Ако ти си отидеш за миг
Ако ти си отидеш за миг
ще заровя лицето си в облак
и тежко на земята тогава.
Нито дъжд, нито сняг, нито слънце,
ако ти си отидеш за миг.
Само мъка от там ще вали,
заличила последните стъпки на съня,
който с мен се разделя.
Нито дъжд, нито вик, нито сън,
ако ти си отидеш за миг.
Аз назаем не съм те прегръщал
Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Днес ми стига,
че нещо съм дал.
Може ти да не дойдеш на среща,
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно,
та за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш,
ала тази целувка една
да гори до последните дни,
до последния дъх и до гроба.
Стига заеми!
Стига везни!
