Депутатите приеха окончателно на второ четене Закона за българския жестов език единодушно и почти без дебат.
Законът урежда обществените отношения, свързани с признаването на българския жестов език за естествен самостоятелен език и със зачитането на правото на глухите и на сляпо-глухите лица на изразяване и на информация чрез българския жестов език.
Предоставена е възможност за изучаване на българския жестов език в специално образователно направление в детските градини и като специален учебен предмет в училищата, както и за използването му в образователния процес съобразно потребностите на глухите и сляпо-глухите деца и ученици.
Глухите и сляпо-глухите лица имат право на безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език до 120 часа годишен лимит, както и право на допълнително ползване на преводачески услуги на български жестов език до 60 часа на семестър за глухи и сляпо-глухи студенти и докторанти.
Безвъзмездната преводаческа услуга се осигурява за всяка бюджетна година след заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане", издадена по искане на глухото или сляпо-глухото лице.
В закона се предвижда към министъра на образованието и науката да се създаде Съвет за българския жестов език, който подпомага дейностите, свързани с развитието на българския жестов език.
"Това единодушие показа, че има каузи, които са по-важни от политическите различия. Днешният ден е празник за глухата общност", посочи депутатката от ГЕРБ Светлана Ангелов.
Шефът на социалната комисия Хасан Адемов също благодари на всички, работили по законопроекта.
"От БСП сме изненадани от това хвалебстие. Този закон можеше да бъде приет 3 години по-рано", не спести критики Весела Лечева от левицата.
