Нощта срещу 22 септември 1908 г. Българският министър-председател Александър Малинов посреща княз Фердинанд I на яхтата „Хан Крум“ край Русе. Малко по-късно държавниците отпътуват за Търново. На гара Две могили машината прави почивка, а Малинов използва момента, за да подготви текста на манифест, чрез който България ще бъде обявена за независима държава. Историческо събитие, което още веднъж след Съединението на Княжеството с Източна Румелия, ще покаже на Великите сили, че българите са достойни за свободата си.
Църквата „Св. 40 мъченици“ в старопрестолния град се превръща в център на тържествения момент, в който Фердинанд приема титлата „Цар на българите“. Нещо повече, политическият акт е всъщност недвусмислено отхвърляне на османското върховенство върху младата и все още неукрепнала българска държава. Така бива игнориран и несправедливият Берлински договор, чрез който Великите сили поставят страната ни под политическа и най-вече финансова зависимост от Полумесеца. В контекста на тези събития се провокира и една от най-съществените кризи в геополитическите отношения преди светът да бъде разтърсен от Първата световна война.
Връщайки се малко назад във времето, трябва да споменем част от условията на Берлинския договор – той урежда васално положение на българското княжество от османците. Така новопоявилата се политически на картата на Европа държава е принудена да се съобразява в стопанско отношение с болния човек край Босфора. Накратко – заради режима на капитулациите, наложени от Великите сили, се засилва преференциално вносът на европейски промишлени стоки. Като резултат, българското производство изпада в незавидна ситуация, а по този начин се обрича на практика стопанският подем на страната.
Ето защо политическият елит започва активно да работи за провъзгласяването на независимостта. Тласък за това дава Младотурската революция, френско-германският спор за Мароко, опитите на Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина, както и други политико-обществени събития, които разфокусират вниманието на големите играчи на европейската сцена.
Обявяването на независимостта на България хваща Великите сили в момент, в който те са по-скоро склонни да участват в уреждането на този акт по дипломатически път. Русия дори съдейства за уреждане на българо-османските противоречия.
В крайна сметка борбата за независимост издига авторитета на България в очите на Европа, с което страната се превръща в незаобиколим фактор на Балканския полуостров. Независимост, която тепърва ще проверява поколенията дали са достойни за идеала ѝ.
Автор: Румен Скрински
