В днешния епизод на "Видимо и невидимо: Изопачената история" Кънчо Кожухаров разговаря с изследователя Слави Гавазов на една тема, за която ние българите знаем малко, а събратята ни от Северна Македония предпочитат да не си спомнят - българското управление в Македония през Втората световна война (1941-1944 г.). В днешно време този исторически период често се изопачава или премълчава.
Слави Гавазов разглежда детайлно политическите, икономическите и социалните аспекти на този период, довел до значително развитие на региона. Той подчертава, че България не отива там като окупатор или като „бугарски фашистки окупатор“, а е действала като освободител на своите едноплеменни братя. За разлика от предходната сръбска окупация, която продължава 22 години, трите години на българско управление водят до значителен напредък в инфраструктурата, икономиката и културния живот на региона. Гавазов представя статистически данни за ръста на държавния бюджет, който нараства трикратно между 1940 и 1943 г., за да подпомогне развитието на новоприсъединените територии. Още: Формулата за България: Обединена Европа - шанс за мирен, спокоен, свободен и проспериращ живот (ВИДЕО)
По време на този период са направени сериозни инвестиции в изграждането на пътна мрежа, железопътни линии, училища, болници и административни сгради в сегашната ни югозападна съседка. Български специалисти въвеждат модерно за времето си земеделие с торове и механизация – вършачки, плугове, трактори. Построяват се над 250 км напоителни и отводнителни канали. При българското управление в Македония се развиват индустриални сектори като минното дело и тютюнопроизводството, което се стимулира от изкупуването на тютюн на добри цени от германците.
Освен в икономическия напредък България спомага и за духовното и културното развитие. Голямо внимание се обръща на културния и духовния обмен между България и новите области. Водещи български литератори и писатели като Добри Немиров, Фани Попова-Мутафова и Стилиян Чилингиров създават около 40 клуба към читалищата. Цар Борис III издава укази за създаването на Скопския и Битолския университети. В Битоля се открива библиотека, в която е имало повече от 206 000 тома. Въвеждането на българската образователна система заменя сръбската и гръцката, а местното население възприема новото управление като освобождение. Още: 100 години от най-кървавия атентат в българската история (ВИДЕО)
Гледайте целият разговор във видеото.
