Окончателно е потвърдена глобата от 10 000 лева, наложена на „Топлофикация“ – София, от Комисията за защита на личните данни, задето дружеството осъди и наложи запор на смолянчанина Стефан Иванов за неплатена сметка от негов съименник столичанин.
Санкцията първо бе потвърдена от Административния съд в София, а после от Върховния административен съд.
Дългът, за който „Топлофикация“ отнася глобата, датира от 2010-2012 година.
Стефан Иванов от Смолян е пенсионер, по професия е инженер-химик. Изведнъж през ноември 2016 г. спират пенсията му, колкото и да е ниска – 250 лв. На касата разбира, че му е наложен запор от топлинното дружество в столицата, но той няма имот там и никога не е имал.
Разбира обаче, че е длъжник, че срещу него са се водили дела, които са спечелени. Първоначалният дълг бил 257 лева, но след съдебните дела, при които никой не е счел за нужно да го уведоми, сумата набъбнала на 1300 лева без лихвите.
Направил и няколко безуспешни опита да обясни на „Топлофикация“, че грешат, но там не му обърнали никакво внимание. Жалвал се и до омбудсмана, но и от там останал разочарован.
„След 6-7 месеца получавам писмо, че не се занимават с влезли в сила дела. А аз очаквах някакъв съвет да ми даде. Пуснах жалба и до „Топлофикация“. Имам отговор, но той не беше към мен, а към ЧСИ. Аз вече като личност, нуждаеща се от отношение, не съществувам, а съм само човекът, който трябва да даде парите. Пише, че имало срокове, а не съм се обадил. А как да се обадя, като не знам, че ме съдят. Те съдят един човек, а изпращат задължението на друг“, обясни през 2017 г. Стефан пред журналисти в Смолян.
След като случаят стана медийно известен, той бе взет присърце от Мая Манолова. Тогава започна да се разплита фактически.
На практика през 2011 г. Стефан Иванов от 10-ти микрорайон на „Люлин“ в София продава жилището си на И. Георгиева. За 3-4 месеца между 2011 и 2012 г. се е трупал дългът в апартамента му.
"Топлофикация - София" започва дело срещу Стефан. Първоначално срещу столичанина. Нещо се случва междувременно и в делата от един момент нататък се „настанява“ трайно ЕГН-то на човека от Смолян.
Проверка в документите на Стефан от Смолян показва, че съименникът му от София е подал едно възражение. Явно все пак съдебното дело се е водило известно време срещу него, защото той е възразил, че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение. Подписал е и декларация, че ако напусне града, ще се обажда. Към онзи момент партидата е на него. Името и адресът е на един човек.
Някъде към 2013-та година, от топлинното дружество „допуснали“ техническата грешка, заради която длъжник става Стефан от Смолян. ЕГН-тата са им различни. Софиянецът е 45-ти набор, а смолянчанинът е 48-ми.
След поредица от прошения до „Топлофикация“ му изпращат писмо, в което пише накратко, че той е виновен, че той трябва да плати, че има партида, която му е издадена служебно.
През 2013 г. смолянчанинът без никаква причина „се сдобива“ с партида, която съответства не само на неговото име, но вече и на неговото ЕГН. Дотогава този съдбовно важен елемент липсва.
След като се разплете случаят и запорът над пенсията му бе вдигнат, Стефан от Смолян подаде жалба в Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).
И ето обаче какво твърдят от "Топлофикация" по време на производството в КЗЛД срещу фирмата - че с ЕГН-то на жалбоподателя дружеството се е снабдило от Агенцията по вписванията, чийто регистър е публичен.
През цялото време – и пред комисията, а впоследствие и пред Административния съд в София, от дружеството продължават да твърдят, че интересите им като администратор на лични данни са преимуществени пред тези на физическото лице, за което се отнасят данните, а използването на нотариалния акт за ипотека не може да се тълкува като засягане на „личен живот“ на жалбоподателя.
КЗЛД е приела, че по отношение фирмата не е могла да се приложи принудителна административна мярка - даване на срок за отстраняване на нарушението, тъй като нарушението е довършено и неотстранимо. Затова не дава срок, а направо налага минималната санкция 10 000 лв.
В хода на производството всъщност е установено, че партидата, по която не са били изплатени задълженията, даже е на другото лице, на което е бил продаден въпросният апартамент. Тоест, връзка между двамата мъже с име Стефан не е трябвало да се прави изобщо.
„Обработването на личните данни на жалбоподателя не е било необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни поради преимущество на интересите на дружеството пред тези на физическото лице /в тази насока се е развила защитата пред органа/, тъй като между Стефан Борисов Иванов и „Топлофикация – София“ не съществуват никакви отношения, включително и за неплатена топлоенергия“, са категорични от КЗЛД, от Административния съд в София и от ВАС.
В решението е посочено също, че в конкретния случай нарушението е с висока степен на тежест, която обосновава налагането на най-тежката мярка. Това е така, защото неправомерното обработване на личните данни на жалбоподателя е осъществявано в продължителен период от време, данните са ползвани пред съдебни органи и ЧСИ при липса на което й да е от законовите основания за това.
От ВАС сочат, че дружеството е разполагало както с нотариалния акт за собственост на обекта, в който е ползвана топлинната енергия. От него се установява собственика и лицето, запазило право на ползване, което е с еднакви имена, но с различен ЕГН от този на жалбоподателя. Разполагало е и с данни от собствената си партида, открита за имота, по която са установени задълженията, преди да подаде искането си за издаване на заповед за изпълнение пред СРС, с което е обработило личните данни на жалбоподателя.
Категорично е становището, че именно „Топлофикация“ носи отговорност за неправомерната обработка на личните данни – име и ЕГН на Стефан Иванов от Смолян.
