Редакционният екип на Actualno.com представя краткия преглед на печата, посветен на акцентите от вестниците, за днешния 18 февруари, вторник
Още: Най-важните новини за деня: 25 декември 2024 г.
Още: Здравка Евтимова: 2024-та беше борба да запазим здрав духовния си гръбнак (ВИДЕО)
Депо за отпадъци, открито преди 5 месеца за 17 млн. лв. все още не работи, пише медията. То се намира край благоевградското село Бучино и трябва да обслужва пет общини в региона.
До края на годината трябва да бъде завършен и вторият етап от изграждането на новото депо, а именно монтирането на компостираща инсталация, която ще струва 12 млн. лв. и ще бъде финансирана с европейски средства. Новото депо продължава да не работи, защото процедурата по избор на негов оператор беше спряна от община Благоевград.
Още: ПСС: Лоши са условията за туризъм в планините
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Президентът и политиците ни честитиха Рождество Христово
Разходите на българите за здравеопазване нараснаха с близо 44% за година, информира вестникът. През последното тримесечие на 2019 г. разходите на всеки човек за здраве са средно 118 лв., при 82 лв. година по-рано, обявиха от Националния статистически институт. В резултат месечните разходи на домакинствата за лекари, изследвания и лекарства се увеличиха до 85 лв.
Хората дават значителни суми за здраве от портфейла си при положение, че и плащаните осигуровки не са малко. Всяко домакинство дава за осигуровки средно по 90 лв. на месец, като тази сума нараства с близо 12% за година. За данъци пък отиват още 64 лв. от семейния бюджет. Платените от домакинствата данъци са се увеличили със 7,4% за година. Проблемът с твърде високите преки разходи на хората за здравеопазване бе поставян и от Европейската комисия в редовните є доклади за България.
Още: АПИ: Шофьорите да пътуват подготвени за зимни условия
Още: Безплатно паркиране в София още три дни
Почти всеки пети декар земеделска земя се обработва по договор „на коляно“, който най-често е едногодишен. Така са известни едногодишните договори, сключвани от обработващите земята стопани с притежателите на парцелите, когато за тези имоти има много съсобственици, обръща внимание ежедневникът.
„За цялата страна около 20% са едногодишните договори“, каза за „Монитор“ Радослав Христов от Тракийска асоциация на зърнопроизводителите. Според него основните причини за това са няколко. По различни съображение на места собствениците не желаят да сключват дългосрочни договори. Другата е разпокъсаната собственост и многото наследници на земите.
