Още: Министърът на културата Найден Тодоров е бил в "Пирогов"
Още: Повече от двоен ръст през 2024: Директорът на ПСС за смъртта в българските планини
Наскоро застрахователното дружество ДЗИ стартира интересна кампания за въвеждане на термина „засигуровка” в опит да бъде заменен корена „страх” в думата „застраховка”. Каква е връзката между езика и начина на мислене в дадено общество? Може ли подобна езикова промяна да окаже влияние върху сектора и обществените нагласи като цяло? Отговор на тези въпроси дава психологът Никола Йорданов в интервю за Actualno.com.
Г-н Йорданов, според някои позитивното мислене има силата да променя обстоятелствата? Има ли истина в тази гледна точка?
Да, позитивното мислене има силата да променя някои обстоятелства. Например, дори и да мислим, че е слънчево докато вали - продължава да си вали. Това не можем да променим. Но фокусирането върху възможностите - какво позитивно мога да правя докато вали, например да слушам музика, да се обадя на приятел, да си подредя кабинета, вместо ограниченията - “не мога да играя тенис на открито, понеже вали” - дава възможност за нови поведения и в крайна сметка за позитивни преживявания. Доказано е с редица изследвания, че позитивната нагласа увеличава вероятността да постигнем успех при равни други условия.
Още: След проверки на БАБХ: Затвориха заведения в популярни курорти
Още: Шоколадови изделия с грешни етикети: Опасни ли са за децата?
Има много примери в промяната на езика в корпоративното управление. Например, “проблемите” започват да се наричат "предизвикателства". Това са промени на езика в съответствие с желаната култура. Култура, която води до различни поведения. Естествено, само една дума сама по себе си не може да промени нещата, но тя може да е белег за значими промени.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Как влияят думите в различните общества по света? Може ли да се каже, че езикът е закодирал нагласите на общностите към различни теми и събития?
Разбира се, че има такива думи. В сръбския език за жената казват, че е “удата” - дадена е на някого, а не е омъжена. Това е ярък пример за нагласата на обществото каква роля играе жената в брака. "Изобретяването" на думата "Миз" - средно между мисис (госпожа) и мис (госпожица) и масовото й навлизане в ежедневието на англоезичния свят преди около 60 години показва промяната в обществените нагласи за социалните роли на жената.
Можете ли да дадете примери за думи в българския език, които носят позитивизъм след себе си и обратното, такива, които навеждат мисълта към нещо негативно? Една такава дума вероятно е „благодаря”, която недвусмислено е натоварена изцяло с позитивизъм.
Още: Най-важните новини за деня: 21 декември 2024 г.
Още: Прогноза за времето - 22 декември 2024 г. (неделя)
Да, "благодаря" е една такава дума - дарявам благо. Друга такава е "благотворителност" - творя/създавам блага. Включително с контекста, че създавам блага за другите, не за себе си, и това като цяло е положително и на почит в обществото ни.
"Венчаване" носи символизма на увенчаване, получаваме венец, което е един вид позитивна социална символика. Приемаме друг по-уважаван статус.
Като негативен термин бих посочил "срамотии" - има части от нас, от тялото ни, които са "срамни". Докато в някои времена за тези части са се използвали по-неутрални названия.
Българското общество често е заливано с негативизъм, понякога граничещ с безнадеждност. На какво се дължи това според Вас и как можем да променим този рефлекс яростно да се самобичуваме общо взето при всяка несправедливост или неуспех?
За съжаление, почти всички общества са "заливани с негативизъм". Това е свързано с еволюционния инстинкт за оцеляване - най-интересни са страшните новини. Обръщаме повече внимание на големите, бързо движещи се неща. Въпросът е да имаме "филтър/механизъм" за пресяване на новините и вземане на важни решения рационално, след обмисляне, а не импулсивно.
Консултирането със специалисти - засигурователи, банкови инспектори и др. - ни помага да вземем отговорни решения в критични моменти. Например, когато вземаме ипотечен кредит. Като цяло натоварено с много надежда и добри възможности решение, но е добре да имаме предвид и рисковете. Затова трябва да се "засигурим".
Наскоро застрахователната компания ДЗИ стартира кампания, в която призовава секторът да преосмисли термина „застраховка”, тъй като коренът на думата е „страх”. Компанията посочва, че ще залага на нов термин – „засигуровка”, черпейки вдъхновение от английската дума „insurance”, където коренът „sure” означава „сигурност”. Как една такава промяна може да повлияе на сектора и като цяло на обществото у нас?
Влиянието на "за сигурност" (засигуровка) със сигурност ще е положително. Набляга се на грижата и сигурността, които са традиционно високо ценени в нашето общество. Освен това е ново, следователно куул. Води и до замисляне и осъзнаване.
В България семейството в тесния смисъл на думата и приятелството в широкия смисъл са много важни. Ако са ти важни хората около теб - нормално е да се грижиш за тях. Засигуровка живот е едно от най-силните доказателства, че те е грижа за близките. Нали сте се возили на самолет? В инструкциите за безопасност се казва "ако (не дай си Боже) се разхерметизира самолета и трябва да слагате маски, а пътувате с малко дете, слагате маска първо … на себе си!". Ако вие не се погрижите за себе си, няма кой да се грижи за тези, които разчитат на Вас!
Всяко общество и повечето хора имат висока потребност от сигурност. Особено важна е сигурността, когато отглеждаме деца - тогава носим двойна отговорност - за себе си и за тях!
Според някои, когато говорим за България, чашата е наполовина празна, но сякаш има достатъчно аргументи да се твърди обратното, че е наполовина пълна? Според Вас българското общество осъзнава ли достатъчно ясно, че сами носим отговорност за бъдещето си? До каква степен бизнес и институции могат да помогнат за събуждането на този пламък, който в миналото доказано е бил в основата на това, което сме днес?
Всъщност от известна гледна точка никога България не е била по-добре. Като се гледат комплексно показателите икономика, здравеопазване, продължителност на живот, образование, свободи и т.н., реално сме в най-доброто време от нашата история. Лошото е, че се сравняваме с немските доходи, а не с индийските. Но не отчитаме и че в Германия не може спокойно да си говориш с продавачката, ако не е българка, докато тук социализацията и човешкото е навсякъде. Там има ред и добре наредени тротоари, но хората се чувстват самотни. Именно това е разликата между "негативното заливане" и "позитивното отношение". Проблеми има, винаги ще има. Въпросът е да изберем как да ги решаваме по-добре, включително да спрем да се занимаваме с "насадени" проблеми.
Логически погледнато, ние не носим поотделно отговорност за бъдещето като цяло. Ние носим отговорност как сме се подготвили за изненадите на бъдещето. Най-добрият вратар във футбола не е този, който скача най-бързо и най-дълго, а този, който непрекъснато сменя позицията си, за да има нужда от най-малко "скачане". В този смисъл, "засигуряването" е част от нашата подготовка за бъдещето, наред с грижа за здравето, непрекъснато образование, инвестиции и т.н.
