Според Евростат близо 300 000 от българите са работещи, но бедни, или "работещи бедни". Това означава, че макар и тези хора да работят, нямат достатъчно средства, за да задоволят основни нужди - храна, отопление и други социални разходи. Това заявяват от Тръста за социална алтернатива в своя официална позиция.
Те прогнозират, че именно тези "работещи бедни" първи ще загубят работните си места заради кризата.
"Освен тези хора в страната има и други "невидими" българи. Това са тези извън социалната система и програмите за подкрепа. Подминаваме ги всеки ден край кофите за боклук, в парковете или на улиците. Работят и живеят без сигурен месечен доход, без достъп до вода и ток, и перспектива за развитие. Прехранват се основно от припечеленото в рамките на деня. Не могат да поискат нищо от институциите, защото за тях тези хора не съществуват", напомнят от Тръста.
Те посочват, че проблем за тези хора в условията на извънредно положение е липсата на адрес, а понякога и на лични документи.
Румен Радев: Мизерията не е спасение от вируса
"Къде трябва да пребивава един гражданин, ако няма дом или адрес? Улицата ли е неговият дом? Явно всеки може да го глоби с 5 000 лв. за това, че е бездомен и никой не му е дал покрив над главата?", недоумяват от Тръста.
Те настояват държавата да създаде концепция как да окаже подкрепа на тази немалка група от своето население.
В ситуация на извънредно положение изключването на цели групи от обществото от държавните системи води до агресивна несправедливост, категорични са от Тръста. Според тях България все още има ресурса да докаже, че всички са от значение за бъдещето й.
Те напомнят и че в условията на извънредно положение училищата са затворени, а това означава, че хиляди ученици нямат топъл обяд, който доскоро им е осигурявал училищният стол.
Те посочват, че същевременно парите за тази храна са предвидени в общинските бюджети и е необходимо решение на общинските съвети за промяна на наредбата, с която се извършват доставките на храна.
След като учениците могат да учат онлайн и почти целият свят комуникира през интернет, дори и европейските институции, няма пречка такова решение да се вземе дистанционно, смятат от Тръста.
Лицемерие и(ли) глупост - гладът или коронавирусът убиват повече хора?
Те са категорични, че трябва да се намери начин да се достави тази храна, която вече е договорена, до тези, които имат нужда от нея.
Нито едно дете не трябва да гладува, защото държавата е решила да наложи масова карантина, отсичат от Тръста.
Като вариант те предлагат училищните автобуси да разнасят тази храна по домовете. Напомнят и че има онлайн платформи за доставка на храна, социален патронаж към общините, както и доброволци, които биха се включили в такава мисия.
От Тръста посочват и че трябва да се помисли как услугата за доставяне на храна да не обваща само възрастни и самотни хора, а да се разшири и към тези в най-уязвимо положение.
Те предлагат за тази цел да се въведат ваучери за храна за хората в нужда, които да важат до края карантината или извънредното положение.
Според тях са нужни и допълнителни мерки в подкрепа на неправителствения сектор. "В условията на извънредно положение неправителствения сектор успява да мобилизира значителен финансов, човешки и технически ресурс в подкрепа на най-уязвимите български граждани, които очевидно са забравени или неглижирани от държавата. Доброволци и дарения подпомагат и тези, които са на първа линия - медиците, тези, от които зависи нашия живот в момента", посочва се в позицията.
От Тръста подчертават, че неправителствените организации, работещи на терен в непосредствена връзка с домакинства, обикновено са извън обсега на всяка държавна услуга.
