Nexo зададе публично 7 въпроса на Иван Гешев

Съоснователите на криптобанката Nexo Антони Тренчев и Коста Кънчев изпратиха 7 въпроса до главния прокурор Иван Гешев.

Още: Най-важните новини за деня: 22 декември 2024 г.

Още: Възстановиха електрозахранването на селата в Смолянско, останали без ток заради снега

Акцията в българските офиси на компанията се проведе в четвъртък (12 януари), като на четирима души бяха повдигнати обвинения за участие в организирана престъпна група с цел пране на пари, данъчни измами, компютърни престъпления и извършване на банкова дейност без лиценз. Главният прокурор обяви, че скоро основателите на компанията ще бъдат пуснати за издирване от Интерпол.

Въпросите на Тренчев и Кънчев са във връзка с изслушването на Гешев във временната комисия в парламента, която трябва да се занимае с дейността на Nexo, което трябва да се проведе днес. Писмото с питанията е адресирано до главния прокурор и всички членове на комисията.

Публикуваме въпросите без редакторска намеса:

Още: Прогноза за времето - 23 декември 2024 г. (понеделник)

Още: „Думата „благодаря“ е прекалено малка“: Говори Петя, която стана първата майка с трансплантиран черен дроб у нас

1. Предоставени са данни от публично достъпни регистри, които еднозначно опровергават гръмкото Ви обвинение, уж по данни на чужди служби, че Nexo е съпричастна към финансиране на терористични организации. Ясно е вече, че става въпрос за две трансакции на обща стойност $1900, направени две години преди адресът на получателя да бъде санкциониран от Националното бюро за борба с финансирането на тероризма в Израел. Очевидно това е основният Ви аргумент, след като това беше презентирано на пресконференцията на 12 януари, 2023 г. и повторено от лично от Вас, г-н Гешев, на 21.01.2023 г. два пъти в национален ефир. Над 800,000 човека са изгледали това опровергаващо твърденията Ви видео и те очакват Вашия коментар.
2. Наистина ли ще отстоявате абсурдната теза, че 53 федерални и щатски регулатора, както и прокуратурата на Ню Йорк, биха положили подписите си под споразумения с компания, за която има и най-малкото съмнение, че е заобикаляла санкции, наложени към Русия или терористични организации? Припомняме, че подготовка за тези споразумения отне близо две години и всевъзможни аспекти на бизнеса на Nexo са разглеждани от множество американски органи, за които проверки включително Вие ги поздравихте, особено след като и това Ваше алиби за международност и че разследването е по искане на САЩ, се разпадна;
3. Говорителят на прокуратурата г-жа Сийка Милева говори за “много жалби от британски граждани”. Макар Nexo да има над 5 млн. клиенти в цял свят, има едно единствено дело срещу компанията във Великобритания, и то от частно правен характер, като детайлите около него, както и нашата позиция, са отдавна публично достъпни в българските медии и сайтовете на британските съдилища, като включително ищците, опитни опортюнисти, не оспорват, че са си получили всички свои активи заедно с печалбите си, и две години по-късно решават, че са недоволни от размера на печалбата си. Защо продължавате да твърдите, че има множество жалби и каква работа има прокуратурата в един частно-правен спор в чужда юрисдикция?
4. Ще поемете ли отговорността за огромните обезщетения, които българските данъкоплатци ще бъдем принудени да платим, заради щетите, нанесени от тази бутафорна акция срещу една от най-големите IT компании в България, и за огромния удар по имиджа на страната и загубените чуждестранни инвестиции?
5. Ще намерите ли вътрешни сили да не си направите PR с пътуването си до САЩ, с цел участие ежегодната молитвена закуска във Вашингтон, след като нееднократно вече злоупотребихте с името на САЩ, за което там ще давате обяснение пред “евроатлантическите ни партньори” и ще продължите ли да настоявате, че аналоговата българска прокуратура е възможно да разполага с данни, с които американските органи вече не разполагат?
6. Как ще коментирате изказванията на органите на реда по време на рейдовете на българските офиси на Nexo, че със случващото се "ще се научите на кого да дарявате вие"?
7. Ще отречете ли, че основното, което обискиращите са търсили, но не намериха, са флашки с криптовалути и че съдбата им щеше да е същата, като на иззетите 213,000 биткойна (по днешни курсове 9 млрд. лв) при акция във връзка с агенция “Митници” през 2017 г. и които потънаха по-скоростно и от разследванията за къщата в Барселона, кюлчетата злато, или чувалите с пачки в брой от парите за “Хемус”, изтеглени от лицензирани български банки?