Съоснователите на криптобанката Nexo Антони Тренчев и Коста Кънчев изпратиха 7 въпроса до главния прокурор Иван Гешев.
Акцията в българските офиси на компанията се проведе в четвъртък (12 януари), като на четирима души бяха повдигнати обвинения за участие в организирана престъпна група с цел пране на пари, данъчни измами, компютърни престъпления и извършване на банкова дейност без лиценз. Главният прокурор обяви, че скоро основателите на компанията ще бъдат пуснати за издирване от Интерпол.
Въпросите на Тренчев и Кънчев са във връзка с изслушването на Гешев във временната комисия в парламента, която трябва да се занимае с дейността на Nexo, което трябва да се проведе днес. Писмото с питанията е адресирано до главния прокурор и всички членове на комисията.
Публикуваме въпросите без редакторска намеса:
- Предоставени са данни от публично достъпни регистри, които еднозначно опровергават гръмкото Ви обвинение, уж по данни на чужди служби, че Nexo е съпричастна към финансиране на терористични организации. Ясно е вече, че става въпрос за две трансакции на обща стойност $1900, направени две години преди адресът на получателя да бъде санкциониран от Националното бюро за борба с финансирането на тероризма в Израел. Очевидно това е основният Ви аргумент, след като това беше презентирано на пресконференцията на 12 януари, 2023 г. и повторено от лично от Вас, г-н Гешев, на 21.01.2023 г. два пъти в национален ефир. Над 800,000 човека са изгледали това опровергаващо твърденията Ви видео и те очакват Вашия коментар.
- Наистина ли ще отстоявате абсурдната теза, че 53 федерални и щатски регулатора, както и прокуратурата на Ню Йорк, биха положили подписите си под споразумения с компания, за която има и най-малкото съмнение, че е заобикаляла санкции, наложени към Русия или терористични организации? Припомняме, че подготовка за тези споразумения отне близо две години и всевъзможни аспекти на бизнеса на Nexo са разглеждани от множество американски органи, за които проверки включително Вие ги поздравихте, особено след като и това Ваше алиби за международност и че разследването е по искане на САЩ, се разпадна;
- Говорителят на прокуратурата г-жа Сийка Милева говори за “много жалби от британски граждани”. Макар Nexo да има над 5 млн. клиенти в цял свят, има едно единствено дело срещу компанията във Великобритания, и то от частно правен характер, като детайлите около него, както и нашата позиция, са отдавна публично достъпни в българските медии и сайтовете на британските съдилища, като включително ищците, опитни опортюнисти, не оспорват, че са си получили всички свои активи заедно с печалбите си, и две години по-късно решават, че са недоволни от размера на печалбата си. Защо продължавате да твърдите, че има множество жалби и каква работа има прокуратурата в един частно-правен спор в чужда юрисдикция?
- Ще поемете ли отговорността за огромните обезщетения, които българските данъкоплатци ще бъдем принудени да платим, заради щетите, нанесени от тази бутафорна акция срещу една от най-големите IT компании в България, и за огромния удар по имиджа на страната и загубените чуждестранни инвестиции?
- Ще намерите ли вътрешни сили да не си направите PR с пътуването си до САЩ, с цел участие ежегодната молитвена закуска във Вашингтон, след като нееднократно вече злоупотребихте с името на САЩ, за което там ще давате обяснение пред “евроатлантическите ни партньори” и ще продължите ли да настоявате, че аналоговата българска прокуратура е възможно да разполага с данни, с които американските органи вече не разполагат?
- Как ще коментирате изказванията на органите на реда по време на рейдовете на българските офиси на Nexo, че със случващото се "ще се научите на кого да дарявате вие"?
- Ще отречете ли, че основното, което обискиращите са търсили, но не намериха, са флашки с криптовалути и че съдбата им щеше да е същата, като на иззетите 213,000 биткойна (по днешни курсове 9 млрд. лв) при акция във връзка с агенция “Митници” през 2017 г. и които потънаха по-скоростно и от разследванията за къщата в Барселона, кюлчетата злато, или чувалите с пачки в брой от парите за “Хемус”, изтеглени от лицензирани български банки?
