Добре ли сме подготвени в случай на ядрена заплаха под формата на авария и/или военно действие? Въпроси по темата и то в рамките на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до МВР изпрати д-р Петър Кърджилов, който е специалист по комуникация при рискове и кризи и информационни науки. Те са особено актуални предвид войната в Украйна и знаковата реч на украинския президент Володимир Зеленски пред Генералната асамблея на ООН: Зеленски пред ООН: Всяко десетилетие Русия започва нова война (ВИДЕО). Именно в Украйна се намира най-голямата АЕЦ в Европа - АЕЦ "Запорожие", а тя остава окупирана от руските войски и към момента, като напрежението дали няма да се случи инцидент заради военните действия е постоянно.
Въпросите, които д-р Кърджилов беше изпратил, можете да си припомните в този материал: Ядрена заплаха за България: Въпроси колко сме готови
Отговорите на МВР: Готови ли сме или не?
В рамките на 13 страници, с които Actualno.com се запозна, вътрешното ни министерство хвърля светлина колко сме подготвени. На очи се набиват следните акценти:
- МВР няма информация колко често пожарната служба (ГДПБЗН) провежда обучения по места на хората какво да правят при ядрена заплаха. Пожарната прави веднъж на 5 години учение за прилагане на външния авариен план на АЕЦ Козлодуй. "Гражданите няма да разберем изобщо дали и как пожарната си изпълнява задълженията, а по закон тези задължения са й неправомерно делегирани", коментира д-р Кърджилов, който счита, че трябва да има изрични законодателни промени.
- Има ли аварийни планове за реакция при необходимост по области – тук конкретен отговор няма, а само уточнение, че това е задължение на съответния областен управител и съответния кмет на община. МВР обаче не казва нищо за актуалното състояние, а д-р Кърджилов пита съгласно текста на чл. 9 на НАПАГЯРА (Наредба за аварийно планиране и аварийна готовност при ядрена и радиационна аварии). На база отговора изглежда, че настоящият или бившите вътрешни министри не са сключили споразумения с областните управители и кметове за изпълнението на аварийни планове /национален, областни, общински/ (чл. 9, ал. 17 от ЗЗБ – Закона за защита при бедствия), посочва д-р Кърджилов. Не е ясно и дали МВР министърът е координирал разработване на аварийни планове, добавя Кърджилов.
- Можем ли да чуем сирените, ако се наложи да ни предупреждават за ядрена опасност и да разберем, че ни предупреждават за ядрена опасност? Зависи къде живеем – ако сме в по-голям град като София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен, Пазарджик, Монтана, Смолян, Кърджали, Враца, Стара Загора, дори Гълъбово и Царево, има шанс да разберем. Причината – използват се както сирени, така и се отправя предупреждение по високоговорител. Навсякъде другаде не е така. Излиза, че 39,33% от населението в България има по-добър шанс да разбере, че нещата отиват на зле. Остава без категоричен отговор въпросът има ли писмени доклади колко добре се чуват сирените и дали се разбира ясно какво се говори по високоговорителите – според д-р Кърджилов, след като МВР не казва изрично, няма документация и архив за поддръжката на сирени и комуникационни системи. Съвсем отделен въпрос е защо не се ползват и по-съвременни средства за комуникация – например SMS известяване, както Гърция направи с Ковид и по време на наводненията в началото на септември, 2023 година.
- Има ли достатъчно таблетки с калиев йодид? Отговорът е, че има, като в някои области срокът им на годност е до 2024 година (Видин, Враца, Монтана, Габрово, Русе, Силистра, Стара Загора и София-област, частично за Велико Търново, Ловеч и Плевен). За всички останали области срокът на годност е до 2027 година. Предвиден е и оперативен резерв. Срокът на годност на таблетките е 5 години, когато изтече, се подменят. Няма обаче никакви уточнения с числа – само уверение, че таблетките са "в достатъчно количество". "Не се дава също отговор на въпроса къде се намират физически доставените на общините таблетки и как се съхраняват. Няма централизиран и еднакъв за всички протокол за времето, местата и начините за раздаване на таблетките на гражданите" - такъв извод прави д-р Кърджилов от отговора, в който пише, че даването на таблетките се прави с разпореждане на ръководителя на Националния щаб за изпълнение на Националния план за защита при бедствия и аварии. Създаването на организация пък трябва да се направи по общинските планове за защита при бедствия (виж точка 1). "Щом като всеки кмет сам решава как да раздава таблетки, а МВР няма представа и контрол кой какво е решил да прави, резултатът в случай на криза със сигурност ще бъде панически действия и тежки последици по места. Това ни води до извода за много сериозен пропуск в нашето законодателство", коментира д-р Кърджилов.
- Ако се налага евакуация, какво правим? Най-общо казано – трябва да знаем какво пише в НУПЕР. Какво е НУПЕР – Наредба за условията и реда за провеждане на евакуация и разсредоточаване. За любопитните – обнародвана е в Държавен вестник, брой 103, 28.12.2012. Трябва да се обърне внимание на чл. 24 и чл. 25, според отговора на МВР – в тях се казва как се предупреждават хората за нуждата да се евакуират (виж точка 3) и кой организира евакуацията. Въпросът е, че по закон МВР няма задължение да събира данни за плановете за евакуация по места и че разчетите трябва да са в областните и общинските планове за защита при бедствия, които пък трябва да са "публикувани на сайта на съответната администрация". "Абсурдно е силовото министерство, отговарящо за обществения ред и сигурността на гражданите в страната, да не знае кой къде и как трябва да се евакуира при нужда. Този пропуск е условие за хаос, инциденти, произшествия, мародерство, излагане на граждани на високи дози радиация и други увреждащи събития в случай на ядрена авария или атака. В министерството дори не е известно колко на брой и кои точно населени места разполагат с планове за евакуация", възмущава се д-р Кърджилов.
- Индивидуални средства за защита при ядрена заплаха – вътрешният министър, респективно МВР, нямат законово задължение да знаят колко са тези средства, къде са, при кого са, гласи отговорът. Пожарната (ГДПБЗН) не се съхранява информация какви точно, колко на брой индивидуални защитни средства къде се намират, колко от тях са годни и как ще бъдат раздадени в случай на авария. Става въпрос за филтриращи и изолиращи противогази, детски противогази, детски защитни камери, респиратори и противопрахови маски. "Как тогава, щом смятат, че не са задължени да събират данни, изпълняват задълженията на министъра, разпоредени в Чл. 21, ал. 7, т. 13 от НАПАГЯРА: "Министърът на вътрешните работи контролира поддържането в готовност на индивидуалните и колективните средства за защита на населението?!", пита д-р Кърджилов. Той поставя и още един въпрос – как хората да знаят откъде да се сдобият с индивидуални средства за защита? В отговора на МВР се посочва, че кметовете осигуряват такива средства за защита за децата и учащите се в детските градини и училищата, в домове за деца, лишени от родителски грижи, за служителите и работниците в общинската администрация, за доброволните отряди за действие при бедствие на територията на общината, за безработните и за дипломатически представители. Кметовете са длъжни да знаят къде, колко и в какво състояние индивидуални средства за защита има.
- Последно – как ще бъдат информирани хората за ядрена заплаха, ако нямат телевизор или радио? С Националната система за ранно предупреждение и оповестяване (виж точка 3). Който има интернет, може да чете Външния авариен план на АЕЦ Козлодуй – ТУК, 231 страници (бел. ред. - който може да чете бързо ...) . Освен това – БНТ, БНР, БТА и радиата и телевизиите с национално покритие. Предвидено е съобщения да се казват и на английски език. Областните и общинските планове за защита при бедствия следва да са публикувани на официалните сайтове на съответните области или общини, казват от МВР. "При силно развитите съвременни телекомуникационни и онлайн мрежови възможности може да се развие много по-сигурна и качествена структура за информация и комуниакция, но, видно от отговора, МВР не работи в такава посока. Дори задължителният за всяко мащабно бедствие/авария/атака кризисен колцентър, не е предвиден като възможност за информация, комуникация и за контрол над ситуацията от структурите на ГДПБЗН в страната", коментира д-р Кърджилов.
"В заключение, от целия отговор на заявлението става ясно, че има няколко законови и подзаконови изисквания в ЗЗБ и НАПАГЯРА, които не са спазени от МВР, защото институцията не ги приема като свои задължения. Съществува делегиране на отговорности от министъра към ГДПБЗН, които не са законово обосновани, защото според нормативната уредба са предписани изрично за министъра. От друга страна, проличават сериозни пропуски в нормативната уредба, които са фактор за ненужно и опасно разделение между структурите на ГДПБЗН на министерството из страната и обласните и местни власти. Липсват данни за достатъчно на брой и качествени активности за подготовка и превенция на кризи с висока радиоактивност, осъществявани съвместно от структурите на МВР, местните власти, образователните институции, частните организации и гражданите", коментира д-р Кърджилов.
ПЪЛНИЯТ ОТГОВОР НА МВР ПО ВСИЧКИ ВЪПРОСИ - ТУК!
