В традиционните представи на българите за най-горещи дни през годината – горещници, се приемат трите поредни празника 15 юли, когато се почитат светците Кирик и Юлита, 16 юли – Св. Юлия и 17 юли – Св. Марина. Това каза за Радио „Фокус“ – Смолян Ваня Йорданова – етнолог в Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян. Тя добави, че летните горещници са празници, които се отнасят към онази група от празници, които народът отбелязва за предпазване от гръм, от пожари, от огън и отчасти от градушки.
„Като цяло по време на горещниците, с цел да бъде предпазена реколтата не се ходи на нива, не се пали пещ, не се пече хляб в домовете, а жените не трябва да перат и да се мият. Народът вярва, че неспазването на всички тези забрани и предписания, може да донесе пожари и градушки в селищата. По време на тези три празника се правят и предсказания за времето през месеците декември, януари и февруари. Вярва се, че колкото по-топло е през горещниците, толкова по-люта ще бъде зимата и през съответните три зимни месеци“, поясни Йорданова.
Тя допълни, че като последен от летните празници, който се почита за предпазване от гръм и градушка е Илинден – празникът на св. Илия, който се почита като християнския повелител на гръмотевиците и светкавиците.
