Представяме ви кратък наръчник за внедрени чекисти в България. Трудът се нарича "Как да скрием руската връзка?" и е вдъхновен от някои реакции на българските институции. Всяко съвпадение с реалността е случайно, пише Даниел Смилов в коментар за Deutsche Welle.
Във въпросното помагало има 100-процентово съвпадение с актуалната българска реалност. То е, разбира се, случайно. Но е добре дошло, за да възстановим начина на мислене, характерен за една отминала епоха. Защото, за да се разделиш с миналото си, трябва поне да го познаваш и да не го бъркаш с настоящето.
Валери Симеонов - бивш вицепремиер и действащ формален коалиционен партньор в неформалната коалиция ГЕРБ-ДПС - закова по БНТ нещата така, както само той може:
"Аз съм убеден, че той (Гебрев) е отровен от руснаците. Целта на отравянето е била да елиминират един от хората, които могат да закупят "Дунарит". Отравянето на Гебрев е безспорно. Човекът е бил с единия крак в гроба. Гебрев става мишена, защото измества Русия от пазари на оръжие и муниции по целия свят".
Симеонов добива тази си убеденост след запознаване със случая още преди две години. Не всеки може да се самоубеждава в нещо така, както го умее бившият вицепремиер. Но пък е допустимо, че в ума на всеки възникват сериозни и обосновани съмнения за подобна версия. Ако тази версия се потвърди, тя би била изключително опасна. Една уважаваща себе си държава от ЕС и НАТО би трябвало да се заеме с нея съвсем енергично от самото начало. Българските политици, прокурори и служби обаче не го правят.
Наръчник с десет стъпки и половина
Вместо това те предприемат други действия (или бездействия). Именно по тях бихме могли да издадем следния наръчник за чекисти, внедрени в страна-членка на ЕС и НАТО: "Как да скрием руската връзка: десет стъпки и половина".
1) За случая не трябва да се говори по медиите до последно.
Действително казусът "Гебрев" бе покрит през 2015 година. МВР и прокуратурата по принцип охотно дават информация на кафяво-жълтата преса за всякакъв вид престъпления. За скандал с такива размери обаче всичко беше грижовно крито чак до края на 2018, когато критичният към властта "Капитал" някак се добра до източници. Нещата лъснаха съвсем, едва когато чуждата преса и британският посланик ги изкараха безвъзвратно наяве.
2) Случаят да не се разследва от ДАНС, а от обикновената полиция като битов.
Оказва се, че отравянето е запратено в столичната полиция, заедно с казусите на джебчиите.
3) Разследването да се затвори максимално бързо.
За има-няма година, прокуратурата пъха папката в купчината "неразкрити престъпления".
4) Разследването да се отвори наново само при извънредни обстоятелства, но да не се прави нищо съществено по него.
След отравянето на Гебрев се стига до случая "Скрипал" в Англия. На прокуратурата и службите не им светва червена лампа за възможна връзка и сходства при извършване на престъплението - напротив, по телевизиите дефилират разнообразни ченгета, които развиват руската теза за Солсбъри, т.е. "че няма достатъчно данни". Гебрев сам си прави лабораторна експертиза във Финландия - чудно как прокурорите не са се сетили те да поискат и назначат такава. Тази експертиза дава формално основание за повторно отваряне на случая, но работата по него явно пак не води до нищо. Това бездействие със сигурност вбесява британските партньори на България и в чуждестранната преса излиза информацията за третия агент на ГРУ, свързан със Скрипал. Това е Сергей Федотов, който според "Белингкат" всъщност е високопоставеният офицер Денис Сергеев. Оказва се, че той е посетил България точно в деня на отравянето на Гебрев.
5) При излизане на информацията наяве, отначало отричайте.
Повече от месец след публикацията на "Капитал" от края на 2018 не се случи нищо. Пълно мълчание. След чуждестранните публикации обаче това вече беше невъзможно. Почнаха да се появяват генерали и обикновени ченгета от славните времена преди 1989, които твърдяха, че подобни истории са фантазии, че връзка между двете престъпления няма и т.н. В една конфузна реч, наситена с фосфати, рукола, повърната храна и утайка от кафе, главният прокурор Цацаров изнесе "фактите". Общото впечатление бе, че най-вероятно става дума за отравяне с "пестициди", което може и да е битово-хранително.
6) Когато цялото не може да се отрече, фокусирайте вниманието върху спорен детайл.
Дебатът в България бързо се центрира върху отровата - дали е "Новичок", или не е. Все едно ако не е точно "Новичок", а друг препарат - проблемът изчезва. Започнаха да се изказват всякакви "експерти", врели и кипели с отровите на ГРУ. Тезата беше, че става дума за пестицид, а не нещо по-опасно.
7) Когато и спорният детайл не върши работа, отложете проблема и го прехвърлете другиму.
След размисъл Сотир Цацаров заяви, че все пак може и да не е пестицид, а да е "Новичок", но това могат да кажат (неясно защо) само и единствено британските служби. За целта България изпраща "цялата информация" до тях. Не се обяснява защо това се прави едва сега, а не още преди година, когато тези служби започнаха работа по случая "Скрипал". И в крайна сметка те изпратиха пробите си в Швейцария. Защо българските служби не предприеха нещо такова, а Гебрев сам трябваше да се изследва?
8) Ако нищо не помага, кажете, че казусът е частен.
Когато се натрупаха данни за възможно участие на ГРУ, официалните български институции запазиха мълчание с изявления, че "работят по всички версии". Неофициално обаче дефилиращите ченгета взеха да обясняват, че руските агенти са действали в "частно" качество, наети по бизнес въпрос. Явно тези супер професионалисти в свободното си време поемат поръчки и на ишлеме.
9) Каквото и да е, разбира се, Путин не е знаел.
Че как иначе. И дума не може да става!
10) Нещо от рода на: "Те пък бият негрите и мразят Достоевски и руския народ".
Като последна карта трябва да се посочи, че САЩ и Великобритания излъгаха за Ирак, както и че цялата кампания е просто русофобия от чист вид. Културата преди всичко! Както е обичайно, Румен Петков бе удостоен с честта да развие тази интелектуално непретенциозна теза.
10,5) Последната половин стъпка в прикриването на руската връзка касае замазването на българските следи и съучастия.
Тук се работи върху аргумента, че Гебрев не е чиста вода ненапита (което вероятно е вярно, но е ирелевантно) и се мълчи за интересите на родни бизнесмени към неговите предприятия (което е и вярно, и релевантно). Тези бизнесмени, разбира се, нямат нищо общо с казуса, камо ли с руската връзка в него - и институциите не ги търсят за нищо, поне докато не дойде някой посланик с папка в ръка.
Един тъжен извод
Обединението "Демократична България" правилно постави въпроса за отговорността за грандиозния провал на българските институции по казуса "Гебрев". Този провал беше вдигнат на втора степен със скандала с незасечените преводи от Венецуела към българска банка. Проблемът е, че шефът на ДАНС и главният прокурор Цацаров не са единствените (макар и да са най-директно ангажираните), които действат в стила "Как да скрием руската връзка". Всъщност почти целият управленски елит на България е включен в тази игра, както стана ясно от българската позиция по казуса "Скрипал".
При демокрацията провалът на управляващите би трябвало да доведе до идване на опозицията на власт. Но ако Борисов подаде оставка и Корнелия Нинова и Румен Радев сменят ГЕРБ в коалицията с ДПС, това не би било алтернатива на руското влияние - точно обратното. Миналото на България, уви, се оказва нейното настояще, когато двете основни партии следват помагала за чекисти. Очевидно българската политика има нужда от модерни, проевропейски партии, които не са затънали до ушите в съветското ни наследство. Тъжен извод в началото на тридесетата година на българския преход.
