Над 109 хил. души в България са без документи за самоличност. Това каза пред БНР адв. Диана Драгиева от програмата за правна защита на Българския хелзинкски комитет.
Още: Времето утре - 1 февруари 2025 г.
Още: Министерство на туризма ще подкрепи развитието на градския туризъм в Стара Загора
По данни към юли тази година 180 хил. българи са без лични карти, но голяма част от тези хора живеят в чужбина и имат издаден документ за самоличност от друга държава, обясни тя в интервю за предаването "Преди всички". По думите ѝ това са несъществуващи хора за държавата.
Адресите на стотици хора се заличават от регистъра, когато се премахват незаконни постройки, подчерта адв. Драгиева и добави, че такива случаи има в софийските квартали "Орландовци" и "Захарна фабрика". Става дума за стотици хора, каза тя. По думите й повечето от тях са имали личен документ на този адрес.
"Голяма част от хората, останали без адрес, отиват в приюти за бездомни, но те не могат да дадат адресна регистрация", коментира адвокатът. Още по темата: Нов договор за личните карти – над 13,5 млн. лв. за 1 г. поддръжка на системата
Още: Прогноза за времето за първата половина на февруари 2025 г. (ГРАФИКИ)
Още: Спешно възстановяват осветлението в „Кривия тунел” в Кресненското дефиле
Тя обясни, че в МВР имат система, която съдържа информация за издадените лични документи, а тя черпи своята информация от регистрите за населението. "Когато в МВР системата им "светне в червено" за невалиден или изтрит адрес, те отказват издаването на личен документ и препращат хората към общината", посочи адв. Драгиева.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Шест града у нас осъмнаха с мръсен въздух
Още: Парите в МВР: Колко вземат и оплаквания как ще са най-бедни в еврозоната
Според нея тези хора са лишени от гражданската си самоличност - те нямат достъп до здравни, социални, административни и всякакъв тип услуги. Често тези хора се водят в полицията за установяване на самоличността им. "Също така те имат силно затруднен достъп до съд и адвокат, защото не могат да бъдат идентифициран"и, обясни тя.
В същото време хората със заличен адрес са длъжни да предоставят нов адрес и ако не го направят, са заплашени от глоба. По думите й хората са принудени, често на ръба на закона, да търсят начин да се регистрират на някакъв адрес, някой път дори извън общината.
Без намесата на политическото ръководство тези незаконни административни практики ще продължат, категорична е адв. Диана Драгиева и добави:
Още: "Случаят "Вежен": Очаква се докладът на шведските власти
Още: Най-важните новини за деня: 30 януари 2025 г.
"Една незаконна практика (бел. ред. свързана с незаконното строителство) не може да се реши с друга незаконна практика".
