Народното събрание прие на първо четене Закона за противодействие на тероризма, според който службите и армията ще могат да налагат редица ограничения на гражданите, когато се провежда антитерористична операция.
Законът, приет днес, 28 юли, със 133 гласа "за", 5 "против" и 14 "въздържал се", беше внесен от Министерския съвет в началото на месеца. Мнозинството от депутатите оподкрепиха законоперокта, като единствено част от БСП не гласуваха "за".
Приетите текстове дават изключително широки правомощия и на практика позволява на МВР, Държавна агенция "национална сигурност" (ДАНС) и военни да влязат навсякъде, да наложат каквито преценят мерки, дори и да разрушат имущество. В проекта е записано, че всеки е задължен да "понесе ограниченията, произтичащи от мерките" и да "оказва съдействие, да не пречи и да не възпрепятства участващите в операцията".
Службите ще могат да вземат от всеки "комуникационни, съобщителни и други технически средства". Медиите ще са длъжни да оповестяват подадена от командващия операцията информация, без да я променят и да разкриват тактиката на службите. Иначе ще се налага глоба от 500 до 2000 лв. за физически лица и от 3000 до 10 000 лв. за фирми.
На заподозрените в тероризъм ще се забранява достъпът до интернет и притежанието на повече от един телефон. Службите ще могат да им отнемат личните документи и да откажат издаването на нови. Това са част от т.нар. "превантивни мерки", заложени в законопроекта.
Предвидено е още службите да могат да забранят на човек да сменя местожителството си без предварително разрешение, да напуска страната, да посещава определени места и да контактува с определени хора. Освен това той ще трябва поне по веднъж седмично да се явява в полицейското управление за подпис. Ограничителните мерки ще се разрешават от специализирания съд, а исканията за тях ще се правят от вътрешния министър или шефа на ДАНС. Разрешенията ще се дават в рамките на 24 часа.
Антитерористите ще разполагат с всяко помещение или жилище, което им е нужно. Това включва и повреждане и унищожаване на имущество, съоръжения и насаждения, записано като "теренни преустройства, разчистване, отстраняване". Службите ще имат право и да вземат всяко превозно средство, стига да не е на дипломатическа или консулска мисия или международна организация.
Армията ще има полицейски правомощия в случай на опасност от тероризъм. Тогава военните ще патрулират по улиците, ще могат да проверяват документи за самоличност, да арестуват, да обискират, да влизат в жилища и други помещения без разрешение, да ползват сила и оръжие.
В зоната на антитерористичната операция службите ще могат да прекъсват комуникации, да спират производства, ако става дума за взривни, радиоактивни, химически и биологично опасни вещества, да отстраняват частни охранители от обектите, които пазят, и да затварят ясли, детски градини и училища. Предвижда се и възможността за "прекратяване на митинги, събрания или манифестации, тържества, културни и спортни прояви, ритуали или религиозни обреди".
Предвидено е, че гражданите, пострадали от мерките, имат право на обезщетение. Процедурите трябва да бъдат уредени в постановление на правителството.
При обявяване на извънредно положение мобилните оператори и интернет доставчиците ще са задължени да предоставят на службите достъп до мрежите си и те ще ги ползват безплатно. Извънредното положение ще се обявява при извършен терористичен акт. В закона са описани три нива на заплаха, като за да се обяви най-високото, трябва всички елементи на заплаха да "са налични в страната или в непосредствено съседство и е налице висок риск от извършване на терористичен акт". Определени са и четири степени на готовност на институциите - зелена степен (постоянна готовност), жълта (предупреждение), оранжева (повишена готовност) и червена (реагиране).
Дебатите
По време на дебатите Димитър Дъбов от БСП обяви, че наред със заподозрените в тероризъм, проектът предвижда и редица ограничения на нормални граждани Той посочи още, че законът предвижда порочната практика от близкото минало за подслушване за оперативни цели, както и изземване на превозни средства и разрушаване на имущество.
По думите му БСП ще се въздържи от подкрепа на законопроекта, като от партията ще предложат промени между първо и второ четене
Съпредседателят на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов каза, че патриотите ще подкрепят законопроекта, като обясни, че има увеличение на тероризма. Според него няма нужда от "краен излишен либерализъм".
Той заяви, че предложеният от ПФ законопроект за бурките е имал за цел да бъде превантивна мярка за "промиване на мозъците" на част от българските граждани.
"Предпочитам да има законодателство, което да изкуши някой служител да си превиши правомощията си и да слушам за съдебни дела срещу такива служители, отколкото за трагедии", каза още лидерът на ВМРО.
Михо Михов обяви от своя страна, че АБВ ще подкрепи законопроекта. "Поемаме отговорност да браним нацията и европейската цивилизация", каза той.
"Подкрепяме законопроекта, защото сам по себе си той е превенция, съществуването на закона е превенция", каза още той. "Ние нямаме време да чакаме директиви от Европейския съюз", добави Михов.
По думите му обаче само със сила тероризмът не се спира, а е нужна е действаща дипломация, но обърна внимание, че това не е предмет на този закон.
"Ние живеем в епохата на тоталния тероризъм", каза Росен Петров от БДЦ, според когото тоталният тероризъм се нуждае от всеобхватни отговори. Според него законът за тероризъм дава някои отговори за реакция при терористична заплаха.
"Аз ще подкрепя закона", заяви Настимир Ананиев от ДБГ/РБ. Той също заяви, че в сегашната ситуация законът е нужен, но посочи, че има неща в закона, които трябва да се коригират. Като проблемно посочи увеличаването на срока за използване на специални разузнавателни средства, където не се визира само терористична дейност, но и други престъпления.
По думите на Ананиев друг проблем е ограничението за ползване на до 10 карти на мобилни оператори, като не се посочва дали става дума за юридическо или физическо лице.
Димитър Лазаров от ГЕРБ уточни в реплика на изказването на Ананиев, че за картите към мобилните оператори става въпрос за предплатени карти.
Ананиев все пак каза по въпрос за картите, че в закона трябва да се уточни разлика между юридическо и физическо лице и на разбира това защо не може да се направи.
