„Родители, кажете на децата си, че никой няма право да ги докосва под какъвто и да е претекст”. Към това призова социологът Мира Радева, която призна, че е била обект на сексуален тормоз многократно като дете пред bTV.
Тя допълни, че родителите трябва максимално да разкрепостят диалога с децата си от най-ранна възраст по отношение на всички докосвания и да ги научат, че могат и трябва да отказват:
„Трябва децата веднага да признаят на родителите си, ако има посегателство над тях. Но най-вече - родители, ако искате децата ви да са откровени пред вас, вие бъдете откровени с тях. За децата е много трудно да приемат, че възрастният човек прави лоши неща. Те приемат вината върху себе си”.
Мира Радева обясни желанието си да сподели личен проблем публично, в подкрепа на Закона за крила на детето и за да се разбере, че децата имат нужда от защита – не само от страна на родителите им, а и от обществото.
„Защо исках да го споделя публично? Защото исках да се разбере, че аз имам непосредствените усещания и мога като възрастен да се върна към онова чувство на безизходица, насилие и крайно унижение. Тези чувства са различни от физическото насилие. Ако някой те удари, ти веднага реагираш. Когато става дума за сексуално насилие, детето е много объркано”, каза тя.
Социологът разказа, че е била на десет години, когато за първи път е станала жертва на сексуален тормоз:
„Беше на много отговорно място. Човекът, когото не искам да споменавам, беше педагог. Оказахме се в едно помещение. До ден днешен си спомням всеки един детайл от това помещение. Той ме взе, пристисна ме до една врата, започна да ме целува и да ме опипва”.
Тя допълни, че е усетила тази целувка, като нещо ненормално за едно дете. И вътрешно е знаела, че с нея се случва нещо неестествено: „Ужасно се притесних, не знаех как да реагирам. Нищо не можеш да разбереш."
Мира Радева разказа още, че първите, с които е споделила, са били нейните другарчета, като е очаквала на тях да са им се случвали същите неща. Лампичка в съзнанието й просветва, че това е нередно, когато останалите отричат да са преживели нещо подобно.
Социологът призна, че се радва, че човекът, който е извършил това посегателство, не е повторил:
„Защото в годините по-късно, в които аз съм работила с него, той ми даде много. Аз съм му благодарна. Дори преди 5-6 години се чухме по телефона. Въпреки този акт на насилие, аз съм му признателна и имам към него най-топли чувства. И заради това не искам и да го спомена”.
Тя определи другите два случая на насилие върху нея като „отчайващо тежки форми на педофилия”, защото извършителите са били близки на семейството й: „Това бяха хора, достатъчно хитри да познават тайните ни. Те знаеха кога ще ме заварят вкъщи сама. Единият беше много известен актьор, но няма да споменавам имена, защото не искам това да се превръща в мръсна клюка.
При мен беше много травмиращо, защото това се повтори много пъти – в продължение на две години това ми се случваше почти всяка седмица. Грозно, недостойно, гнусно опипване. Не съм била изнасилена. Изпитвах погнуса и много се плашех, като идваха вкъщи, но не можех да призная, защото дете не може да признае”.
Психологът Весела Банова също призова към разговор и споделяне между родители и деца.
По думите й едно дете непрекъснато полага усилия да намери думи, символична игра, да намери начин да облече в смисъл и значение това, което вълнува тялото му: „Моята практика ми е показала, че когато има стройни показания от деца за сексуално насилие, обикновено това дете е манипулирано от възрастни. Децата не могат да говорят по този строен начин, това е тяхната особеност”.
Тя обясни, че след сексуално насилие детето се чувства виновно и объркано, затова и трябва да се уважава „НЕ”-то на детето при всякакъв вид докосвания, включително боричкания и щипания.
