Има много причини хората да негодуват, защото смисълът на правосъдието е всички да имат усещане за справедливост. По наказателните дела това означава престъпленията да бъдат разследвани, разкривани и да се стигне до справедлив процес и присъда. Дори тя да е оправдателна, гражданите трябва да имат доверие, че присъдата е справедлива.
В България точно това усещане за справедливост отсъства. Правилно или не, прокуратурата бива видяна като съществен проблем за постигането на тази цел.
Това заяви в интервю за БГНЕС Мартин Петров, юрист и специалист по международно наказателно право, работил в няколко международни трибунала.
„Добро впечатление ми прави, говоря в лично качество, че има дебат на тази тема. Протестът на хората за мен е едно единствено нещо, а именно крайна форма на безсилие и липса на доверие, че нещата могат да бъдат променени по друг начин“, смята Мартин Петров за продължаващите у нас протестни демонстрации срещу главния прокурор.
„За съдебна реформа в България се говори от 15-20 години. Протестът е нещо положително. Дали конкретните искания са правилният подход, дали това е единственият проблем в правната ни система, са различни въпроси. Щом има дебат, щом има различни мнения, щом хората искат промяна, това за мен е нещо положително“, посочи още юристът.
Според него изразяваното публично недоволство срещу ръководителя на държавното обвинение, който и да е той, е израз на демокрация. „Хората, които протестират, според мен правилно виждат необходимост от промяна в прокуратурата и функцията на главния прокурор“, каза специалистът по международно наказателно право и допълни: „Не искам да влизам в специфики за личността, но фигурата на главния прокурор е проблемна в цялото наказателно производство, в организацията на процеса и цялата правораздавателна система. Особено в специфичните проявления на действията или бездействията на прокуратурата, които се отъждествят с главния прокурор, имащ пълни правомощия по отношение на подчинените си”.
Мартин Петров е категоричен, че в България има дефицит на справедливост, който вече ясно се усеща от обществото. Аргумент за думите си юристът намира във влачените с години дела – някои, от които все още стоят на съдебна фаза, както и в съмнително кратките срокове, в които завършват други.
„Определени събития пък, които приличат много на извършени престъпления, не се разследват. Паралелно с това се правят показни акции по случи, по които не би трябвало да има голям обществен интерес“, даде за пример още той.
За новосъздадената правна фигура на специален прокурор, който трябва да разследва главния при евентуални негови нарушения, Мартин Петров е на мнение, че това е невъзможно при сега действащата организация на работата на държавното обвинение.
„Просто защото българската прокуратура не е претърпяла съществени промени от времето на социалистически България. Тогава тя е устроена по модела на съветската прокуратура, която е единна и централизирана структура. На върха на пирамидата стои главният прокурор, който има неограничени правомощия. В такава йерархична структура, въпреки привидната процесуална независимост, не виждам как човек, който е част от тази система, би могъл независимо да разследва главния прокурор. Според мен тази фигура няма как да бъде успешна в контекста на нашата правораздавателна система“, аргументира се той. Като пример посочи и решението на Конституционния съд, в което се казва, че всеки прокурор има правомощия да разследва главния.
Като утвърден юрист той има мнение и по дебата със закриването на специализираните съд и прокуратура, каквито действия бяха предприети от предходното Народно събрание.
„Личното ми мнение е, че няма обективна необходимост от съществуването на Специализиран наказателен съд и Специализирана прокуратура. Те разследват и водят дела по престъпления от общата част на Наказателния кодекс, които всеки един друг съд има правомощия да разглежда и да правораздава по тях. Разбирам мотивите, с които в началото бяха създадени Специализираният съд и прокуратура – да бъдат експедитивни, да не се затлачват делата, там да са най-компетентните юристи и т.н. – от тази гледна точка амбициите на създателите им не са се оправдали през годините. Доколкото следя и съм запознат отстрани, не мога да кажа, че кой знае какви резултати са постигнати в борбата срещу организираната престъпност. По-скоро се създава усещането, че има една избирателност на делата, както и кой бива привлечен като обвиняем. Разбирам нуждата от специализация, очевидно е, че има престъпления, които са по-специфични от други. Нормално и желателно е да има определени състави в рамките на съдилищата, както и определени прокурори, които се специализират по дадени дела. Но да има отделна институция, която да правораздава по определени дела, го намирам за ненужно“, смята Мартин Петров.
Той е един от поддръжниците на тезата за изваждането на прокуратурата от съдебната власт.
„В едно демократично общество съдът е органът, който правораздава. За мен няма причина прокурорът, който всъщност е страна по делото, да попада в тази категория магистрати, казано общо. Законът за съдебната власт, който е в основата на функционирането ѝ, е закон за съдебната, не за прокурорската власт“, коментира юристът. Като пример посочва фактът, че членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС), излъчени от прокурорската квота и тази следователите, както и тези на квотата на парламента, имат превес над съдиите, които би следвало да са върха на пирамидата на справедливостта в демократичната държава.
„А къде тогава ѝ е мястото? Където и да е, но не в съдебната власт. Няма пречка прокуратурата да има своя независима структура, както и да има свой независим върховен орган, упълномощен по кадрови и управленски въпроси. В много държави прокуратурата е част от изпълнителната власт и има логика това да бъде така. Така има логика да се носи политическа отговорност за действията или бездействията на прокуратурата по определени дела“, смята още той.
Според него днешната структура на съдебната система е израз на вече отминалото време на тоталитарната държава, в която всичко е едно – съд, прокуратура и разследващи органи, а на върха на пирамидата е главният прокурор.
Понастоящем Мартин Петров работи в Международния трибунал за Ливан – съд, създаден да разследва редицата терористични атаки, основната от които доведе до смъртта на бившия премиер Саад Харири. В миналото дълги години е бил част и от Международния трибунал за бивша Югославия, а след това и от Международния наказателен съд.
