Омбудсманът Мая Манолова внесе конституционна жалба срещу промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, съобщиха от институцията на омбудсмана.
Манолова действа, след като беше сезирана и от представителите на Българското кепмер общество и Обединена група "Бетономорие" заради строгите забрани в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), ограничаващи правото на българските граждани на свободно придвижване и бетонирането на последните метри от българското крайбрежие, които унищожават природата и рестриктивните регулации на дивото къмпингуване.
Вчера вечерта, "Бетономорие" обяви и още една стъпка в борбата за свободното къмпингуване - групата обжалва във Върховния административен съд (ВАС) новата наредба на Царево по въпроса, която вече въведе санкции, макар в ЗУЧК да има гратисен период от една година без глоби. Освен това, членовете на "Бетономорие" са категорични, че наредбата е на практика същата като вече отменената предишна от ВАС.
Манолова прие представители на свободно къмпингуващите и след срещата обяви, че ако промените минат и бъдат обнародвани ще сезира Конституционния съд (КС). Днес, 16 юли, Законът за устройство на Черноморското крайбрежие беше обнародван (ДВ, бр. 56 от 16 юли 2019 г.). Манолова поиска да се установи противоконституционност на разпоредбите на чл. 10а, чл. 17а, ал. 2 и чл. 24в от Закона за Черноморското крайбрежие.
"Смятам, че същите са в противоречие с нормите на Конституцията относно принципите на демократичната и правова държава (чл. 1, чл. 2, чл. 4, ал. 1), задълженията за опазване и възпроизводство на околната среда и за разумно използване на природните богатства и ресурси (чл. 15), за уреждане на режима на земята със закон (чл. 22, ал. 3) и правото на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда (чл. 55)", пише омбудсманът в искането си до КС.
В него Манолова излага мотиви, според които нормата на чл.10а не предоставя в необходимия обем законова основа за определяне на местата за къмпингуване, правилата и нормативите за устройването и ползването им, както и за престоя в тях. Омбудсманът посочва още, че с предвиденото издаване на подзаконов нормативен акт не се поема политическа отговорност за приемане на цялостно решение, засягащо режима на земеползване в пряко противоречие с чл. 22, ал. 3, която изисква режимът на земята да се определя със закон.
Тя акцентира, че изпреварващо се налагат административни наказания в значителен размер, още преди да са определени местата за къмпингуване.
Поради вътрешна противоречивост на законовия акт за обема на защита на пясъчните дюни Манолова оспорва и алинея 2 на чл. 17а от ЗУЧК, която според нея противоречи на принципа на правовата държава и върховенство на закона. Омбудсманът счита, че е допуснато изключение от забраната в рамките на вече регламентирано друго изключение, предвиждащо строителство на национални обекти и на такива със специално предназначение. "Такъв подход не е обоснован поради специалния характер на освобождаващото основание с оглед на постигане на легитимна цел от конституционен порядък, каквато не е налице в създадената хипотеза на изключение от изключението", обосновава тезата си омбудсманът.
