"В политически план регионът на Черно море започна да придобива някои от характеристиките на Близкия изток - война, дългосрочни конфликти, окупирани чужди територии, постоянна нестабилност, намеса на трети държави, неуспешни опити за политически решения.Това заяви в предаването "Нещо повече" по БНР Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, който беше съорганизатор на конференция "Черно море: по-Близкият изток".
Според него всичко това налага задълбочен и открит дебат, защото България не може да остане безучастна. "Основният инструмент на българската външна политика за постигане на укрепване на мира и сигурността в Черно море е активното участие в рамките на ЕС и НАТО. Необходима е позиция, стратегия и политики - национални и самостоятелни, не противостоящи на общите, както често се разбира и дори спекулира, когато се чуят тези две думи. Става дума за наша добавена стойност към общите политики на ЕС и НАТО", смята той.
ОЩЕ: Радев: Европа е изправена пред тежка деиндустриализация. Важно е какво става над Черно море
Кючуков обърна внимание, че войната на Русия в Украйна е била извадена пред скоби във всички дискусии по време на форума.
"Ясно е, че докато има война, всичко е война - и търговията, и инвестициите, и туризмът, и спортът, и транспортът, дори и отношенията между хората. Ние говорим за сблъсък на ценности, заложени в този конфликт, но най-висшата ценност е човешкият живот и респективно мирът", каза още той.
Според него общото заключение на конференцията е било, че ключът към всички останали проблеми в Черно море е незабавното прекратяване на войната.
"Украйна има всички юридически и морални основания да се стреми да си възвърне окупираните територии, като за целта има два възможни пътя - военен и политически. От гледна точка на резултата, нито един от тях не може да гарантира 100% успех, от гледна точка на цената - те са несравними. Именно това - както по отношение на страните, ангажирани в конфликта, така и на целия регион - е първата задача", обясни още Кючуков.
Според него всичко, което се случва в политически и във военен план, сочи, че постигането на мир се отлага във времето, неизвестно за кога.
