Родена съм през 70-те на миналия век и най-хубавото нещо от ученическите ми години беше световното през 94-та. Тази лудост, еуфория, гордост, улиците през малките часове на нощта, изпълнени само с радост и сълзи от щастие. Не съм футболен фен, но тогава всеки беше – нямаше начин. И естествено, понеже бях момиче си имах любимец от нашите златни момчета.
Как може тази странна комбинация от неправилни черти да носи в себе си толкова чар и обаяние. Така си е, въздишах именно по Трифон Иванов.
Днес е празникът на влюбените и Трифон Зарезан и някак въпреки нещата в личния живот глътката присяда, защото едно семейство, много приятели и близки няма да празнуват. Една много важна част от младостта на хиляди българи си отиде. Всички вярваме – на по-добро място. Защото, нека не си кривим душата, страната ни не е най-доброто място за героите ни.
Но името на Трифон Иванов е едно от малкото, което остана неопетнено - име, което поражда само положителни емоции.
Този страшен поглед, този неповторим образ вече ще ни гледа само от снимките. Но нещо в нас ще трепва. Заради героя, доброто му сърце, заради благотворителността и всеотдайността му към младите, заради момичешките трепети.
Ето как не се умира!
Автор: Евгения Гигова
