Антикорупционната комисия (КПКОНПИ) не е изпълнила решение на Административен съд – София-град (АССГ), с което през ноември 2022 г. съдът я задължи в двуседмичен срок да разкрие решенията си за отнемане на имущество.
Още: Министърът на културата Найден Тодоров е бил в "Пирогов"
Още: Повече от двоен ръст през 2024: Директорът на ПСС за смъртта в българските планини
ОЩЕ: Административният съд: Решенията на КПКОНПИ не могат да са служебна тайна
Вместо това КПКОНПИ е подала иск решението на съда да бъде обявено за нищожно и е спряла производството за предоставяне на обществена информация. Това съобщават от Антикорупционния фонд (АКФ), които започнаха делото заради блокиран достъп до решенията на КПКОНПИ. Сега от АКФ са подали жалба пред Административния съд, в която искат той да отмени решението, с което комисията спира разкриването на исканата информация.
„Отказът да се изпълни съдебно решение за разкриването на търсената информация противоречи на закона“, заявява Даниела Пенева, правен съветник към АКФ. „Не е Комисията органът, който има правомощията да спре изпълнението на влязло в сила съдебно решение. Оспорването на решението на АССГ от страна на КПКОНПИ е административен трик в опит да се избегне изпълнението на влязло в сила съдебно решение. То показва, че за комисията съдебните решения просто не важат".
Още: След проверки на БАБХ: Затвориха заведения в популярни курорти
Още: Шоколадови изделия с грешни етикети: Опасни ли са за децата?
През ноември 2022 г. Административният съд отсъди, че решенията на КПКОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество не могат да са служебна тайна, а напротив – по закон трябва да бъдат публични - и задължи комисията да предостави пълен достъп до тях.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Делото за публичния достъп до решенията на КПКОНПИ беше започнато от Антикорупционния фонд, след като КПКОНПИ отказа да ги разкрие, твърдейки, че те са „служебна тайна“ по силата на заповед от 2018 година на тогавашния председател на антикорупционната комисия Пламен Георгиев. Георгиев подаде оставка през 2019 г. след скандала „Апартаментгейт“. Заповедта му скрива решенията в най-обемната сфера на дейност на КПКОНПИ, в която са заети най-голям брой нейни служители и се издават най-голям брой актове.
Решенията са важни, защото именно чрез тях може да се изясни какви проверки са извършени от държания орган, установените въз основа на тях факти, критериите и правните изводи, довели до образуване на съдебно дело, силно засягащо имуществената сфера на гражданите.
През ноември 2022 г. Административният съд – София град излезе с окончателно решение, което не подлежи на оспорване. Само че вместо да изпълни това решение, комисията подаде иск то да бъде обявено за нищожно, а после самоволно спря разкриването на търсената от АКФ информация, пишат от Антикорупционния фонд.
Още: Най-важните новини за деня: 21 декември 2024 г.
Още: Прогноза за времето - 22 декември 2024 г. (неделя)
„Дори и при подаден иск за нищожност, КПКОНПИ няма право самоволно да реши да не изпълнява решението на съда и да не разкрива търсената от нея обществена информация. Решението на АССГ е влязъл в сила съдебен акт, задължителен за изпълнение от всички, до които се отнася, включително от административния орган – КПКОНПИ“, коментира Даниела Пенева.
Според нея КПКОНПИ е подала иска си за нищожност недобросъвестно. Искове за нищожност по този ред могат да се подават в изключителни случаи – ако съдебното решение например е постановено от некомпетентен орган или е толкова неразбираемо, че би могло да се приравни на липса на решение. В случая, очевидно, няма правни основания за оспорване на влязлото в сила съдебно решение, което е постановено от компетентния орган. Нещо повече, в исковата си молба КПКОНПИ привежда единствено аргументи за несъгласие с решението.
„Несъгласието с влязло в сила съдебно решение не отменя задължението същото да бъде изпълнено. Видно е, че КПКОНПИ подава иска си единствено с цел да се удължи съдебното производство и по този начин разкриването на информацията да бъде забавено или напълно спряно в безкрайно движение между съдебните институции“, казва още Пенева. Това е в пълно противоречие със Закона за достъп до обществена информация.
„Действията на КПКОНПИ показват, че комисията се опитва да заобиколи закона, за да не изпълни съдебното решение", коментира директорът на Антикорупционния фонд Бойко Станкушев. „Това поведение на ключов държавен орган е заплаха за правната сигурност и обществения интерес от достъп до информация. АКФ подаде жалба пред Административния съд, в която искаме съда да отмени решението, с което КПКОНПИ спира разкриването на исканата от нас информация. Ще следим за решението на съда по жалбата ни и ще информираме обществеността своевременно".
"Вярваме, че решенията на КПКОНПИ ще станат публични – общественият интерес е те да са такива, така както е постановил и съдът, в съответствие със закона", гласи позицията на директора на АКФ.
