Koнcтитyциoнният cъд oтxвъpли иcĸaнeтo нa oмбyдcмaнa Maя Maнoлoвa срещу текст в Закона за енергетиката, който не допуска гpaждaнитe дa oбжaлвaт peшeниятa нa Koмиcиятa зa eнepгийнo и вoднo peгyлиpaнe (KEBP), c ĸoитo eжeгoднo ce oпpeдeлят нoвитe цeни нa тoĸa и пpиpoдния гaз.
Според закона решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с които се определят пределни цени на тока, парното и газа по искане на енергийните предприятия, са индивидуални административни актове. А потребителите не са техни адресати и следователно нямат право да ги оспорят пред съда.
Конституционните съдии са взели решението с 10 на 2 гласа. В малцинство са останали докладчикът по делото Филип Димитров и Георги Ангелов.
Решението и мотивите към него не са публикувани, но по информация на специализирания сайт news.lex.bg в основата на позицията на Конституционния съд стои фактът, че според основния закон омбудсманът има ограничени правомощия да го сезира. Той може да иска обявяването за притивоконституционни само на закони, с които се нарушават права и законни интереси на гражданите. В случая конституционните съдии не са установили прякото им засягане.
Възможно е обаче да се приеме, че разпоредбата от Закона за енергетиката нарушава конституционния принцип за разделение на властите, тъй като лишава съда от правото на самостоятелна преценка за характера на решението на КЕВР, т.е. дали то е индивидуален административен акт или не. Това на практика би означавало, че ако друга от институциите, които имат право да сезират Конституционния съд - например върховните съдилища или главният прокурор, се обърне към него със същото питане, може и да получи друг отговор.
Според Мая Манолова решенията на КЕВР за определяне на пределни цени засягат пряко и непосредствено права и законни интереси на гражданите. Тезата ѝ е, че определянето на решенията на КЕВР като индивидуални административни актове игнорира основни техни характеристики. "Тъкмо обстоятелството, че административният акт непосредствено засяга права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, дава основание съгласно чл. 65 от АПК същият да бъде причислен към категорията на общите административни актове", обясни омбудсманът в искането си до конституционните съдии.
Друг неин аргумент е, че в резултат от възприетото законодателно решение на практика гражданите се лишават от право на защита. Освен това, според нея разпоредбата в енергийния закон противоречи и на принципа на правовата държава.
