Един ден госпожа Берти Бартолоти, жена в най-добрата възраст без какъвто и да било опит в отглеждането на деца, получава необикновена пощенска пратка. Син на седем години, херметически затворен в огромна консервена кутия – Конрад. Появата на малчугана поставя госпожа Бартолоти в най-необичайни и комични ситуации и я изважда напълно от нейния спокоен и регулиран начин на живот. Въпреки това тя обиква детето и когато се оказва, че колетът е бил изпратен погрешно и трябва да го върне, новоизлюпената майка е готова на всякакви рискове, за да го запази. И всичко това, разказано с размаха на въображението и чувството за хумор, типични за Кристине Ньостлингер.
Книгата е отличена с Националната награда на Германия за детско-юношеска литература.
За Кристине Ньостлингер
Родена през 1936 г. във Виена в семейството на часовникар и детска учителка (впрочем по онова време тези професии спадали към „работническите”), завършила гимназия, после висше образование – приложна графика, омъжила се млада, родила две деца и останала вкъщи да ги гледа, станала примерна майка и домакиня. И все в един и същи град. Това е с няколко думи животът на Кристине Ньостлингер. Е, това ако не е скучна биография. Няма непослушно детство, няма бурна младост, няма изключвания от училище… няма и материал човек да пише за нея. Равно, та равно. Но в един момент и на самата Кристине явно й е станало твърде равно и за да си разнообразява живота – прописала. Книги за деца, които сама илюстрирала. Така през 1970 г., значи когато била на 34 г., излязла първата й книжка – „Огненочервената Фредерике”.
Още в тази първа книжка проличал интересът на младата авторка към децата, които се различават от другите, към децата, които не влизат в общата схема. И които биват осмивани и отритнати. Тя застава зад тях, за да покаже колко нещастно се чувства едно такова дете и колко незаслужено е да се отнасят така с него.
В тази книжка проличал и друг важен елемент в писането на Кристине Ньостлингер – действително и фантастично се преплитат така, че се възприемат като нещо напълно естествено. Фантастичното не служи за бягство в друг, въображаем свят, а като средство авторката да покаже своето несъгласие със съществуващите порядки. И да докаже, че този, нашият свят може и трябва да стане по-добър.
Кристине Ньостлингер илюстрирала книжката сама, но текстът се харесал на читателите повече от картинките. Затова тя решила да наблегне на писането, а не на рисуването, за което по-късно казала, че е станала писателка, защото не била добра илюстраторка. Благодарение на това съдбоносно прозрение обаче днес детската литература е обогатена с над 100 прекрасни, голяма част от тях – уникални книги. Оттук нататък в живота на Кристине Ньостлингер – за добро или за зло – не се случило нищо, което би предизвикало интерес. Интересното се случвало в книгите. Съпруга и майка, тя се потопила в живота и необикновените преживелици на своите герои, книгите излизали изпод ръцете й една подир друга, за да стигнат и задминат днес внушителната цифра 100.
Сред тях била и книжката, която сме подбрали за българските деца – „Конрад или Детето от консервената кутия”. Написана през 1975 г., тя е най-превежданото и най-издаваното произведение на Кристине Ньостлингер в цял свят. В тази книга са събрани всички характерни черти на творчеството на писателката – тя подлага на съмнение всички авторитети, въстава срещу диктата на възрастните над децата, като набляга обаче, че и децата носят отговорност за постъпките си и имат своя принос в отношенията вкъщи, преплита истина и фантазия и разказва всичко това с неповторим хумор. И така, заливайки се от смях, читателят не може да остави книгата, докато не я прочете.
Завалели и наградите за Кристине Ньостлингер – Националната на Австрия, Националната на Германия, най-голямата в света на детската литература – Медалът „Ханс-Кристиян Андерсен”, десетки на брой, а през 2002 г. авторката стана първата носителка на изключително престижната награда в памет на Астрид Линдгрен („АЛМА”). Най-добре да завършим нашия разказ за голямата авторка на книги за деца с обосновката на журито, присъдило й тази награда:
„Кристине Ньостлингер е истинска невъзпитателка в смисъла на Астрид Линдгрен. Нейното многостранно и изключително ангажирано творчество се характеризира с хумор, незачитащ фалшиви авторитети, строга проницателност и тиха топлина, като тя застава безрезервно на страната на децата и на тези, които не се вписват в рамките на общоприетото.”
