Публикуваме най-четените и харесвани коментари тази седмица. Този коментар бе един от тях.
Плоскоземците - онези проницателни и свободни умове, които повдигат воала на науката, за да я оборят и после да обявят на всеослушание, че земята е плоска, не се ограничават само до една или две комични конспирации. Да си плоскоземец е по-широко понятие. Най-общо опира до способността да виждаш подобни заговори навсякъде. Има, също, плоскоземство от всякакъв политически характер - то може да е патриотично, но може и да е либерално, може да е ляво или дясно; може да е всякакво. Достатъчно е да съществува първо, културен фундамент, т.е. някаква важна, неотменима и безспорна ценност, около която е постигнат консенсус. И второ, с колективния архимедов лост: лостът на 8000 шервания, 14 000 удивителни и кажи-речи пак толкова правописни грешки, да се разпространи твърдението, че - ето и новината - на корицата на "Аз съм българче" въпросното българче е обрисувано в жълто-син пуловер с много хищен, зъл замисъл. Българчето е имало една цел: да взриви социалните мрежи. Опасно е това българче. Според мен няма по-голямо доказателство, че е българче.
Но, както сте разбрали, случаят е далеч по-безинтересен. Корицата е така отдавна: далеч преди войната в Украйна. Няма нито пропаганда, нито антипропаганда. Същото българче е потъвало в в детските библиотеки в своя зимен сън, за да може да бъде пробудено едва сега и да предизвика въстания. От кого? Първо, да се върнем малко по-назад: от един злополучен текст преди седмица-две, в който авторката Светла Енчева пише: “Няма как децата на 100 000 имигранти да се почувстват пълноценна част от българското общество, ако са длъжни да учат “Аз съм българче”, без на образователната система да ѝ хрумва, че и те биха могли да научат българските деца на нещо и да обогатят живота им”.
Според мен се изисква особен талант, за да се разбере горното изречение, талант, който аз нямам. За да стигне до подобно възражение срещу въпросното стихотворение, човек не трябва да бъде либерал, а трябва да страда от особен вид либерална истерия. За нея се изисква както определена свръхвъзбудима емоционалност, така и едно решаващо допълнение: слаба мисъл. Как по-точно авторката на идеята си представя адаптацията на образованието не ми е много ясно. Също, нека посочи някоя държава, една-единствена държава, която да е поставила под въпрос т.нар. "родолюбив канон", който съществува в собствените й учебници и да е започнала да го премахва с подобни съображения. Нататък: какво пречи мигрантските деца наистина да научат на нещо свое българските, дори и в учебниците да фигурира въпросното патетично стихотворение? Нима то проповядва омраза към мигрантите? Или ги сегрегира по някакъв подъл, вазовски начин? Но се страхувам, че ако Енчева развие логиката си докрай - една, както посочих, нестабилна логика - би трябвало да отпаднат близо 4/5 от литературния материал, защото мигрантите въобще няма да могат да се асоциират с него. Но да не ѝ давам идея - понякога е много важно да не си развиеш мисълта докрай. Да спреш навреме. Впрочем, нейните разсъждения оставят и още едно много неприятно усещане - че единствената причина да не поиска изваждането на стихотворението от учебниците е, че няма властта да го направи. Иначе с радост.
Но да разгледаме и ответната страна. Там плоскоземството е друго. На агенция "Пик" попаднала въпросната корица и никой въобще не се е колебал какво да направи с нея. Убеден съм, че в такива моменти в редакцията настъпва нещо като празник. Трябва да е много приятно основната ти ценност и умение да се изразява в това да фабрикуваш скандали и в ръцете ти да попадне най-добрата суровина, от която да изработиш един. Аз съм българче в жълто-сини дрешки - това се казва попадение. Нищо че жълтосини са логата на популярни марки, тролеите на градския транспорт, прочути картини на Ван Гог, знамето на Швеция и тъй нататък. Според патриотичното и конспиративно плоскоземство, което е съвсем различно от естественото родолюбие, тази комбинация от цветове вече винаги ще изглежда подозрителна. Излизаш у вас и дебнеш за подобна шарка. Видиш ли я - снимаш. Снимаш ли я - пращаш я на "ПИК".
Оттам насетне те си знаят работата.
Автор: Райко Байчев
p.s.
Както правилно бе забелязано в социалните мрежи, нещата са още по-скандални на други места, които чак сега могат да бъдат забелязани. Например:
"Високи, сини планини
реки и златни равнини
небе по-нежно от коприна
това е моята родина"
