Представата за богатия евреин има предимно негативни оттенъци. Може би още от времето, когато Шекспир създава образа на жестокия евреин-лихвар Шейлок. Днес, четири столетия по-късно, предразсъдъците още са живи. Защо?
Още: Родителите не знаят какво правят децата им: Директор на гимназия в Сандански за опасните вейпове
Още: Кой има имен ден днес, 15 януари 2025 г. Честито!
Антисемитизмът не се нуждае от големи плакати. Достатъчна е и обикновена пощенска картичка. Като например тази, на която се виждат двама евреи, окачени на бесилото. Едва в смъртта си те изпускат от ръце хартиите, на които пише "лихви". И за да няма никакво съмнение към коя народностна група спадат двамата мъже с тъмни къдрави коси и клюнести носове, под илюстрацията е написано: "De besten Lait" (Най-добрите им хора), което човек неминуемо асоциира с популярния по онова време израз "Само мъртвият евреин е добър евреин".
Тези картички се разпространяват около 1900 година - т.е фантазиите за линчуване на евреите предшестват убийствения антисемитизъм на нацистите. През 1922 година пък се появяват банкноти от 1 000 марки, обезценени от инфлацията, на които тогавашните националисти отпечатват демагогския стих: "Евреите ни взеха златото, среброто и суджука - и ни оставиха боклука". Много модерни по онова време са и еднопосочните билети за влак до Ерусалим, на които пишело "Без право на връщане!". Тези "билети" били пускани в пощенските кутии на евреите.
Корените на омразата
Още: Най-важните новини за деня: 14 януари 2025 г.
Още: Прогноза за времето - 15 януари 2025 г. (сряда)
Още по онова време ясно се забелязва желанието на мнозинството да посочи виновника - изкупителната жертва за онова, което се случва в обществото, отбелязва в свой анализ "Нойе Цюрхер Цайтунг". В исторически план може лесно да се проследи как евреите се утвърждават в представите на хората като богаташи и лихвари. И как поради изтласкването им от определени сектори, те поемат функции, които им навличат омразата на християнското население.
Още средновековните занаятчийски задруги изключват евреите от състава си. И тъй като времето принадлежи на Бог, на християните е забранено да взимат лихви за пари, които дават назаем - т.е. да печелят от това, че е изминало време, преди да си получат парите обратно. Това обаче не важи за евреите. Държани настрана от занаятчийството, на тях не им остава нищо друго, освен да се занимават с търговия на употребявани вещи, със заложна търговия или с финанси. При това често се забравя, че навремето сочните лихви за заемите били определяни не от презираните лихвари, а от местните управници, които извличали добри печалби от "еврейските данъци".
Още: Проходът Рожен отново е затворен за тежкотоварни автомобили с ремаркета и полуремаркета
Още: Почина диригентката Адриана Благоева
Когато князете на държавиците, възникнали след Трийсетгодишната война, започват да изпитват нужда от финансиране на своите владения, някои от евреите, занимавали се с обмяна на пари, постепенно се превръщат в "дворцов фактор". Техният флирт с благородническото съсловие определено им носи изгоди - "придворните евреи" се радват на височайша закрила. По времето на Фридрих Велики например евреите имат правото да доставят благородния метал, който бил необходим за сеченето на монетите. Още по-изгодно за тях било да станат арендатори на държавните монетарни дворове. От това те изкарвали огромни печалби, но и си навличали много омраза. Това се дължи най-вече на факта, че често пъти монарсите карали евреите да секат "лоши монети" - със значително по-ниско съдържание на благороден метал от предписаното. Вината за тази измама, чиито последствия носели обикновените хора, се приписвала на евреите.
Златният век на еврейските банкери
Още: В нощта срещу четвъртък: Ограничават движението по магистрала "Хемус"
Още: От този уикенд: Столична община увеличава автобусите до Витоша
Майер Амшел Ротшилд е един от най-прочутите "придворни евреи". Неговата търговия с монети в двора на Ландграфа на Хесен-Ханау носи на семейството му несметни богатства. Ротшилд е и символ на придворния финансист, превърнал се в банкова институция. В началото на 19 век частните банки допринасят в значителна степен за развитието на индустрията и търговията. Собствениците им откриват свои филиали в големите финансови метрополии като Ню Йорк, Лондон, Париж или Амстердам. Децата на тези семейства учат в добри училища и в повечето случаи се женят помежду си - за да не се разпилява богатството.
Така се създават ефективни мрежи от връзки. Семейните банки на фамилии като Варбург в Хамбург или Блайхрьодер и Менделсон в Берлин се ангажират не само в бизнеса с държавни облигации, но и във външната търговия, участват във финансирането на правителството и докарват чуждестранни капитали в страната. Златният век на еврейските банкери продължава чак до времето на Ваймарската република. А най-бляскав успех постига семейство Ротшилд. Приказното им богатство предизвиква огромна завист и куп злобни карикатури, но успява да надживее не една революция и така опровергава традиционната мъдрост, че еврейското богатство било като мартенски сняг.
В края на 19-ти век в Германия се появяват първите големи магазини. Както и в банковото дело, еврейските собственици на магазини си изграждат мрежа и се подкрепят взаимно в работата си. Антисемитски агитатори използват умело този факт и втълпяват на германските търговци, че алчните евреи ще превземат бизнеса им. По-късно националсоциализмът претопля тези страхове. И започва гоненията си срещу евреите.
Източник: Дойче веле
