Вписаха в Търговския регистър новите Надзорен и Управителен съвет на Българската банка за развитие.
Това обяви на брифинг министърът на икономиката Кирил Петков.
„От днес нататък тази банка е наистина за малките и средни предприятия. Всички препятствия, които минаха, се радвам, че завършиха успешно. Сега имаме надзор, който е професионален, фокусиран върху целите, с много висок образователен лиценз.
Вписването беше временно спряно на 25 юни от Софийския градски съд заради жалби от старите членове. Вписването беше спряно и 5 дни по-късно, отново след жалби от членовете.
Петков анонсира и нова подкрепа за малките предприятия с оборот над 500 хил. лева. Още над 106 млн. лева ще бъдат предоставени на такива предприятия, посочи министърът и добави, че така общата сума става 184 млн. лева Одобрени са 3694 предприятия.
Вече има и първи "открития" от новия Надзор на ББР, каза още Петков. Той информира за огромни суми, получавани от старото ръководство на банката под формата на заплати и бонуси.
Имало е месеци, в които част от компенсациите и заплатите на управители в ББР са стигали до 60 хиляди лева, заяви Кирил Петков.
От думите му стана ясно, че с увеличения ресурс ще могат да бъдат подкрепени още 3694 предприятия, които са одобрени, но нямаше средства за тях. Той поясни, че средствата идват по линия на европейската инициатива "React to you" и остатъчни средства по другите оси, и се очаква до няколко седмици парите да достигнат до предприятията.
Той разкри също така, че членове на преходния надзор са взимали до 60 000 лв. на месец възнаграждения, включващи и компенсации и бонуси. Петков обеща, че това вече няма да се случва и който желае да взима такава заплата да отиде в частния сектор.
На въпрос дали е вярна разпространената информация от ГЕРБ, че средства от плана за възстановяване и развитие ще бъдат пренасочени за кредити, Петков каза, че до момента е имало грантова схема в размер на 900 млн. лв.
"Ние я увеличихме. Предложението на нашето министерство за 1.2 млрд., с други думи парите за бизнеса се увеличават. Най-голямата част от тези пари продължават да са грантови, но вкарахме и дялови и дългови инструменти, с идеята да фокусираме част от тези пари за възстановяване в посока на иновативните компании", обясни той.
Запитан защо не използваме и 9 млрд. лв., които страната ни може да използва под формата на 30 годишни кредити, министърът каза че това е дискусионна тема и зависи от това каква част дългове искаме да вземем занапред.
"Ще имаме време. Тази възможност не е изгубена", увери той и добави, че това решение трябва да се вземе от редовен парламент, а не от служебен.
