По-голям проблем от всяка диктатура е любовта на българина към сатрапа. Това каза пред БНР журналистът Мартин Карбовски в коментар на общественото вълнение след тежката катастрофа, в която загина журналистът Милен Цветков.
Още: Министърът на културата Найден Тодоров е бил в "Пирогов"
Още: Повече от двоен ръст през 2024: Директорът на ПСС за смъртта в българските планини
По думите му всеки път след трагична смърт на обществено известна личност започват общи коментари, които го доубиват, което "нямаше да е толкова страшно, ако накрая не се оказваше, че няма справедливост, а проста амнезия". Според него в България при подобни случаи нищо не се случва или се случва след 10 години, когато няма да има значение.
"Публиката, която никога не реагира, когато един журналист е гонен. Но той трябва да умре, за да се яви великата обич към него. Аз имам въпрос към публиката: "Вие защо не направихте нищо?". Ако искат журналистите да бъдат техен глас, трябва да ги пазят, когато ги ритат в главата, докато са живи", каза Карбовски и добави, че един журналист не може да направи нищо, ако няма свидетели, които искат да говорят.
Той коментира, че в обществото липсва съпротива срещу желанието на властта да бъде абсолютна: "Напротив, има любов към сатрапа - към всеки, който излиза и говори глупости от екрана, ние го обичаме този човек, ние го преизбираме и нямаме никакво намерение да променяме това в следващите 10 години".
Още: След проверки на БАБХ: Затвориха заведения в популярни курорти
Още: Шоколадови изделия с грешни етикети: Опасни ли са за децата?
По думите му "в България ни избиват по отделно - и журналисти, и не журналисти".
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
"Всичко, което един човек може да мечтае в България, се нулира", заяви журналистът и гневно добави: "Ние сме нация, която само мрънка, но тайно, много тайно. Абсолютно си заслужаваме всеки един Тодор Живков и всеки един Брежнев".
Карбовски заяви, че съдебната система е привилегирована да няма критици, защото рано или късно всеки закъсва и пак опира до съдии, които имат лично мнение.
