В началото на февруари беше приет новия Закон за обществените поръчки (обнародван в ДВ на 16.02.16 г.). Приемането на закона беше предшествано от силен обществен интерес и породи множество дебати и дискусии. Изказаха се различни мнения относно качеството на закона, някои от тях добри, а някои - отрицателни, пише експертът Павел Цанев в анализ по темата.
По същество, новият Закон за обществените поръчки цели да приведе националното ни законодателство в съответствие с някои последни промени в европейските нормативни документи и по-специално с разпоредбите на Директива 2014/24/ЕС и Директива 2014/25/ЕС.
Новият Закон за обществените поръчки е рамков закон, т.е. неговата цел е да очертае общите граници на нормативната уредба в областта на обществените поръчки, която да бъде доразвита с приемането на Правилника за прилагане на ЗОП. Целта е по този начин да се постигне стабилизиране на Закона за обществените поръчки и да се избегне неговата честа промяна, каквото беше положението със стария ЗОП.
Независимо от това, че е рамков, законът въвежда редица съществени промени в нормативната уредба, като не е просто изменение на досега действащото законодателство, а представлява едно качествено ново регламентиране на областта на обществените поръчки.
Законът въвежда промени в следните основни направления: на първо място, постигнато е едно по-точно дефиниране на това, кои са възложителите на обществени поръчки, с което очакваме да се постигне елиминирането на някои неясноти, които съществуваха в тази посока в досега действащото законодателство.
Съществена отлика на новия ЗОП е, че се въвеждат и нови видове процедури за възлагане на обществени поръчки.
Какво ново още въвежда новият Закон за обществените поръчки, включително правила, изисквания и други промени, може да прочетете в анализа на юриста Павел Цанев в Expert.bg.
