След продължила години наред сага журналистът от вестник „Капитал“ Росен Босев осъди България в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург.
Още: Прогноза за времето - 27 декември (петък)
Още: Американски сайт за туризъм обяви Перперикон за европейския Мачу Пикчу
Представителят на медиите, който е част от Управителния съвет на АЕЖ-България, е бил подложен на несправедлив съдебен процес и е била ограничена свободата му на изразяване – съответно по чл. 6 и чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека.
Става въпрос за т.нар. "дело шамар" (SLAPP), заведено от бившия ръководител на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев. Причината - разобличаващи материали на Росен Босев за него и за съдия Петя Крънчева. Крънчева беше заместничка на тръгналата си със скандал от Софийския градски съд Владимира Янева, която блесна с аферата "Яневагейт".
Още: АЕЖ защити журналист на "Капитал" заради заведено от Стоян Мавродиев дело
Още: Най-важните новини за деня: 26 декември 2024 г.
Още: За политиката и за душата: Най-доброто от "Студио Actualno" за 2024 г. (ВИДЕА)
Решението на ЕСПЧ по делото "Босев срещу България" от 4 юни 2024 г. гласи, че България трябва да му върне несправедливо наложената през 2019 г. финансова санкция от 1000 лв. (511 евро) и да му заплати 3000 евро за морални щети, както и 3013 евро за съдебни разноски.
Защо Росен Босев осъди България? Мавродиев и Брендо
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Кризата с тока продължава: 30-метрови дървета са повлекли електропроводи в Стара планина
Още: Близо 3 милиона лева достигнаха даренията след благотворителния концерт за „Българската Коледа"
През 2013 г. стана ясно, че тогавашният директор на КФН Стоян Мавродиев е бил призован да се яви като свидетел по дело на основание, че се твърди, че е подписал документи, улесняващи изпирането на пари от трафик на наркотици, свързан с Евелин Банев-Брендо.
Още: Прецедент: Адвокат осъди държавата заради глоба от 30 лева
След публикацията в „Дневник“ – сайт, собственост на „Икономедиа“ заедно с „Капитал“ – от 2013 до 2015 г. КФН налага глоби на мажоритарния акционер на „Икономедиа“ и на други дружества, които съдилищата отменят. През 2015 г. следват още две глоби за „Икономедиа“, след като „Капитал“ публикува две статии, за които комисията твърди, че са опит за манипулиране на финансовите пазари. Става дума за около 76 хиляди евро.
Още: Без ток: Боровец и други населени места в страната ще са без електричество заради обилния снеговалеж
Още: Откриват сезона на Витоша в усложнена зимна обстановка
Снимка: Стоян Мавродиев, ББР
След това Росен Босев дава две интервюта в национални телевизии, в които заявява: „Г-н Мавродиев има отношение към схемата за пране на пари, по която подсъдим е Евелин Банев. Чрез свои действия той е улеснил изпирането на сума, придобита от наркотрафик“. И добавя: "В едно от съдебните заседания стана ясно, че г-н Мавродиев, негови подписи, присъстват по пълномощни за офшорни дружества, през които са минавали сумите, които са били изпрани от трафик на наркотици“. Това е потвърдено от български съд.
Съдия Петя Крънчева - да си в съдебния състав по свързано с теб дело
Месеци след това Мавродиев подава жалба за клевета срещу журналиста пред Софийския районен съд. СРС определя Росен Босев за виновен. Представителят на медиите обжалва на горна инстанция и тук идва любопитен момент. Съдия Петя Крънчева е докладчик и председател на съдебния състав, а преди това Босев е писал разобличаващи материали за нея – критикувал е работата ѝ и е поставял под съмнение почтеността ѝ като магистрат. Тя обаче отказва да си направи самоотвод. През 2019 г. СГС потвърждава присъдата за клевета на журналиста.
Още: Царят и сестра му вземат 1 635 875 евро от държавата, но може да трябва да ги върнат
ЕСПЧ сега заявява, че това е несправедлив съдебен процес, защото Босев не е правил умишлени опити да дискредитира съдия Петя Крънчева в публикациите си от предишните години.
Съдът в Страсбург смята, че П.К. (представени са само инициалите ѝ) е била както съдия, така и пряко засегнато лице, а това би могло да доведе до обективно оправдани опасения дали производството се е придържало към принципа, че никой не трябва да бъде съдия по собственото си дело. Европейският съд е приел, че съставът на Софийския градски съд не е съставлявал „безпристрастен съд“ по смисъла на чл. 6 § 1 от Конвенцията. Освен това ЕСПЧ е на мнение, че по смисъла на член 10 от Конвенцията налагането на административна глоба на жалбоподателя е представлявало намеса в правото му на свобода на изразяване.
Ограничението на правото на жалбоподателя на свобода на изразяване по чл. 10 от Конвенцията не е било придружено от ефективни и адекватни гаранции срещу произвол, пише още в решението.
Още: ЕСПЧ в Страсбург има своя първи председател от Източна Европа
