Жените на България: едните чакат, другите се борят

И пак е празник. 8 март. Ден на жената. А особеност на българския празник е това, че неизменно води до караница.

Още: Повече от двоен ръст през 2024: Директорът на ПСС за смъртта в българските планини

Още: След проверки на БАБХ: Затвориха заведения в популярни курорти

Току-що видяхме как 3 март кара едни да се срамуват, други да развяват руски знамена. Баба Марта години наред предизвикваше възмущения заради търговците, които използват за мартеници фигурките на Спайдърмен или Слави Трифонов противно на традицията. В кукерските шествия пък навлязоха жени - за ужас на професионалните етнографи. Трифон Зарезан е сдвоен със свети Валентин, Денят на будителите - с Хелоуин: покрай тях народът всяка година се дели на западняци и почвеници. Немалко граждани смятат леденото хоро за нелепо, други пък се подиграват на религиозните празници, защото се мислело само за ядене и пиене. Ще кажете - 24 май е консенсус. Ама и там се подхванаха едни препирни дали азбуката е славянска, или само българска.

Знаете ли кой е измислил Деня на жената?

А 8 март? Днес това е ден, в който трябва предварително да проучиш политическото, социокултурно и възрастово състояние на съответната съгражданка преди да решиш дали да я поздравиш. Защото едни се обиждат ако не ги почетеш, други обратно - ако ги поздравиш.

Още: Шоколадови изделия с грешни етикети: Опасни ли са за децата?

Още: В 12 села в област Смолян няма ток заради снега

Проблемът е свързан с общото изопачаване на левите идеи, пропътували от прогресивния Запад до феодалната съветска империя. За първи път Ден на жената е обявен в САЩ: от американската социалистическа партия през 1909, после левите го превръщат в интернационален в целия развит свят. Жените се борят за социално и политическо равенство, борят се затова сами да решават дали и кога да родят деца, борят се и срещу основаното на пола насилие. Тези теми и до днес са водещи за левите по света (с печалното изключение на българската псевдосоциалистическа партия).

Съветският съюз веднага възприема празника: равенството на жената е основен елемент на марксистко-ленинската идеология и ако режимът има едно безспорно постижение, то е в поне частичното му осъществяване. Силната жена е една антропологическа отлика на Русия от повечето авторитарни общества и тя естествено получава своя идеологически ореол. През 1965 Президиумът на СССР дори обявява Деня на жената за официален празник в чест на изключителните заслуги на съветската жена в изграждането и защитата на родината, в чест на ролята ѝ за укрепване на дружбата между народите и борбата за мир. 8 март е неработен ден в Русия и до днес.

Осми март и обратът в соцлагера

И тъкмо тук е тънкият обрат. Денят беше възникнал като призив към жените да излязат на площада и да искат от властта повече права. В съветския вариант самата власт награждава жените за техния принос, а за някакви своеволни искания, несъгласувани с партията, дори и дума не може да става. Протестното шествие се превръща в манифестация, властта благодари на жените, жените благодарят на властта.

Още: Прогноза за времето - 22 декември 2024 г. (неделя)

Още: Трамвай дерайлира в "Люлин"

В битов план празникът за соцлагера се превърна в честване на биологическата жена, каквато си я представя г-жа Нинова, с отредените ѝ от природата роли на съпруга и майка. Децата произвеждаха мили подаръци в часовете по трудово обучение, а колегите поднасяха карамфили на колежките, които този ден имаха правото да си направят прическа за профсъюзната забава и да се върнат почерпени. В някои семейства дори имаше едно такова карнавално обръщане на ролите: на 8 март чиниите да мие мъжът, а в леглото активна да е честваната половинка.

Двата вида български жени

За поне половината български жени, особено по-възрастните, социалистическият празник надживя социализма, а биологическата предопределеност на пола вместо да изчезне, влезе в конституцията. Въпреки всички опити да се въведе християнската алтернатива Въведение Богородично или комерсилната - западния Ден на майката. И въпреки подигравките на другата половина български жени, която упорито отказва да го празнува и дори се обижда от снизходителното отношение на мъжете.

Делението е по-дълбоко, отколкото изглежда: то отива отвъд отношението към комунистическото минало. Въпросът е в това дали жените чакат да им се даде това, което искат, или сами ще се борят да го получат. Тези първите, осмомартенките, са видели, че социализмът им е дал равни избирателни права, изкарал ги е на работа във фабриките. Ще почакат малко - и добрата власт може би ще се погрижи и за това да не ги пребиват разни насилници. Да не ги пита работодателят смятат ли да раждат преди да ги назначи. Да не ги карат да сервират в ресторанта с поли до пъпа. Да не им отреждат светските предавания и метеорологията. Другата половина български жени отказва да получава карамфили и се мобилизира за това да извоюва сама правата и достойнството си. Първата знае, че жена, която е много агресивна, няма да бъде пожелана от мъжете. Втората пък пет пари не дава за това, защото смята, че сама трябва да си пожелава мъжете.

Кой знае, може тази двойственост на Осми март да се окаже полезна за гражданското узряване на българското общество?

Автор: Ивайло Дичев, Дойче веле