35-годишният Явор Кирилов е политолог, пчелар и личен секретар на Симеон Сакскобургготски. С него можем дълго да говорим за история, политика и далечни пътувания, но днес ще ви разкажем за страстта му към пчелите.
- Кога започна любопитството ти към пчелите и кога прерасна в любов към пчеларството?
Връщаш ме много назад във времето. Дядо ми и баба са започнали да гледат пчели още преди да се родя. Когато бях на 2 години, дядо започна да ме води с него на пчелина, който имахме извън селото, тоест от 2-годишен аз съм около кошерите. Помня, когато кошерът беше по-голям от мен и любовта, която баба и дядо ми предадоха към пчеларството, остана.
Дядо за съжаление почина, когато бях на 5 години и за около 3-4 години нямахме пчели. Изведнъж осъзнах, че в долапа вече нямаме домашен мед. За мен беше ужас, че ние трябва да си купуваме мед. На 7 или 8 години казах „бабо, искам пак да гледаме пчели“. Тя купи 2 рояка и започнахме отново. Реално от 7-годишен гледам пчели, а вече съм на 35. Любовта пламна още тогава.
В момента Явор се грижи за пчелин от 32 кошера в близост до София, както и за 2 царски на територията на парк „Врана“.
Сега е периодът на рояците и онзи ден хванах 32-ият си кошер, горе-долу това ми е целта. Моят пчелин се намира се в село Лозен, където аз си живея. Пък и Лозен, чисто шовинистично още от едно време се слави с един хубав живот, дори си имам собствено мото: „В Лозен животът е луксозен“, шегува се той.
„Мед от Графството“, така младият пчелар кръщава продукта, който произвежда. А името идва съвсем естествено и има своя филмова история.
"Гледам пчели отдавна, но никога не съм имал бранд или име. Тъй като съм много голям фен на „Властелинът на пръстените“, помислих къде в средната земя има най-благодатно място за отглеждане на пчели и къде се споменава от Толкин, и това е Графството, където хобитите отглеждат пчели", споделя Явор.
- Колко са видовете пчели по света и колко от тях имаме в България?
Всяка година се откриват нови видове пчели. Мисля, че към 2015 година беше последното официално преброяване, тогава бяха около 32 000 вида пчели. Но това не означава, че всички те произвеждат мед, напротив от тях само 11 вида правят мед, а от тях само 5 човечеството използва. От тези 5 само един е този, който ние отглеждаме – Apis mellifera, така нар. медоносна пчела, тази която е във всеки един кошер.
Другите 2 вида, от които също по-масово се добива мед и вероятно повечето зрители са виждали снимки на пчели по скалите на Непал и как едни местни се качват на високи лиани и въжета, на огромна височина, за да добиват мед оттам. Това е азиатската медоносна пчела, тя е огромна, горе-долу колкото един пръст. Но тя не подлежи на отглеждане, както този вид, тя си живее само по скали и дървета в Непал.
Съответно има и една по-мъничка пчела, която живее в района на Арабския полуостров. Тя е много по-малка, заради горещината, която е там. Тя също не подлежи на отглеждане, тя живее основно в дупки – каменни или скални.
Най-скъпият мед е хималайският и оманският, точно заради спецификата на добиване – това са пчели, които не могат да бъдат отглеждани индустриално. Апис Мелифера с нейните подвидове се е разпространила в целия свят, благодарение на това, че се отглежда лесно в тези кошери, спомага най-лесно за опрашването на растенията и е сравнително безобидна като характер. Изключение прави африканизираната медоносна пчела, която е хибрид, който човечеството е създало за съжаление, и това са така наречените пчели убийци в Централна Америка.
- Подлежат ли самите пчели на опитомяване?
Не. Пчелите са едни от първите животни, които човечеството отглежда, но са и единственото животно, което не сме опитомили. Пчелата я отглеждаме вече няколко хиляди години, но тя не е опитомена. Както живее в този кошер тук, така живее и в планината, така живее и в гората, по един и същи начин. Ние просто им създаваме по-добри условия в този кошер, за да бъдат в по-сигурен дом, но тя не е опитомена.
- Може ли да се направи аналог между пчелите и хората?
Сигурно може, ние правим аналог с какво ли не. За съжаление обаче работливостта на пчеличките не е толкова добре предадена към хората, но аналози винаги могат да се правят.
- Колко време отнема работата по тези кошери?
Хубавото на пчелите е, че не се налагат всекидневни грижи. Есенно-зимният период особено има най-малко грижи тогава почти нищо. Най-много веднъж месечно да ги погледнеш как са кошерите, лятото вече става по-интензивно – веднъж седмично, после на 2 и 3 седмици. За моите кошери за 2 дни се справям, без да си давам много зор.
- Колко мед изкарваш от пчелина?
Много зависи от годината. Ако кажем, че от един кошер изкарвам между 30-40 килограма, лесно се смята, но някои дават повече, други по-малко.
От кошерите си ежегодно Явор добива около тон – тон и половина мед. Но времето, прекарано над медените пити определя като безценно, а вкусът – истински. И без повече аналогии, и суета надеждата на политологът-пчелар е хората да бъдат толкова работливи и всеотдайни, колкото и пчелите. За да може така както те се грижат за плодородието в природата, ние хората също да допринасяме за по-добрия живот на планетата.
Интервю на Габриела Андреева