Избрани фрагменти от творби на един от най-известните немски философи, социолози, писатели, политикономисти и идеолози в историята – Карл Маркс, са публикувани в сборника „Човекът и бъдещето“ (ИК „Изток-Запад“), в съставителство на покойния Бернард Мунтян, проф. Петър-Емил Митев и Борис Попиванов.
Още: Най-важните новини за деня: 22 декември 2024 г.
Още: Възстановиха електрозахранването на селата в Смолянско, останали без ток заради снега
Карл Хайнрих Маркс (1818–1883) безспорно е един от най-влиятелните мислители в света не само през изминалите две столетия, но и до ден днешен. Роден в началото на XIX век в Трир (Германия), в семейство на потомци на равини, Маркс остава в историята и до днес като яростен критик на капитализма. Сред колосалните му трудове, части от които са публикувани в настоящия сборник „Човекът и бъдещето“, са „Към критика на Хегеловата философия на правото“, „Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт“, „Икономическо-философски ръкописи от 1844 г.“ (известни още като „Парижки ръкописи“), „Капиталът“ (в 4 тома) и редица други произведения, основани на неговия критичен метод.
Освен фрагменти от „Капиталът“, т. I, т. III, т. IV и от останалите посочени критически трудове, „Човекът и бъдещето“ съдържа също части от съвместни творби на Маркс и Фридрих Енгелс в лицето на „Немската идеология“, „Светото семейство“, „Манифест на комунистическата партия“, „Съчинения“, както и лична кореспонденция между двамата. Сред текстовете в книгата са още и писма на немския философ до Лудвиг Кугелман, до президента на САЩ Ейбрахам Линкълн, до Вера Засулич, до Комитета на Социалдемократическата работническа партия, реч на юбилея на „The Pepople’s Paper”, произнесена в Лондон на 14 април 1856 г., и др.
Маркс разглежда редица въпроси, сред които отчуждението на човека от неговата същност, свободата на печата – дали тя е привилегия на отделни лица или на човешкия дух, бюрокрацията и гражданското общество, как е възможна еманципацията на човека и т. н. Мислителят анализира Михаил Бакунин, Джеймс Мил, Георг Вилхелм Фридрих Хегел, Гражданската война в САЩ, революцията в Китай и Европа, и пр. Една от най-популярните негови фрази е: „...историята се повтаря два пъти – първия път като трагедия, втория път като фарс!“
Не бива обаче да забравяме, че по ирония на съдбата Маркс, който непрекъснато критикува идеологията като фалшиво съзнание, бе превърнат именно в знаме на идеология. И още един парадокс – Маркс е автор на знаменитото изказване „Всичко, което знам, е, че аз не съм марксист“, което прекрасно обобщава и съдържанието на „Човекът и бъдещето”: книга, която обрисува действителния Маркс, а не фалшивия му образ – обожествяван от едни и демонизиран от други.
