В края на всяка година човек си прави равносметки - били те лични, професионални или дори чисто емоционални. И ако преди дни ви припомнихме най-големите културни върхове, които България достигна през последните 12 месеца, то днес ще отдадем заслужена почит на големите български творци, които през 2023 г. ни напуснаха. Те даваха на българското общество не просто своето време и талант, но и своя живот.
Още: Министърът на културата Найден Тодоров е бил в "Пирогов"
Още: Повече от двоен ръст през 2024: Директорът на ПСС за смъртта в българските планини
Изящни изкуства
Още в началото на годината на 99 години ни напусна големият художник Любен Зидаров. Той остави забележително творчество в областта на илюстрацията и живописта, формирало вкуса на няколко поколения. Активен художник до последните си дни, Любен Зидаров ни вдъхновяваше с нестихващия си порив да твори и експериментира, с оптимизма и финото си чувство за хумор. Впрочем, в края на годината Националната художествена галерия валидира пощенска марка по случай 100-годишнината от рождението на художника.
Още: Проф. Дичев: Не трябва улицата да налага правосъдие
Още: След проверки на БАБХ: Затвориха заведения в популярни курорти
Още: В 12 села в област Смолян няма ток заради снега
Ставри Калинов. Снимка: БГНЕС
През септември пък дойде тъжната новина за кончината на друг изключителен творец - Ставри Калинов. Носител е на различни награди, между които "Кристалната звезда" на галерия "Макта" за най-добра изложба на 1995 г. и наградата "Златен век" на Министерство на културата за особен принос в развитието и популяризирането на българската култура (2006). Световно известната онлайн галерия "Artsper" поставя името на Ставри Калинов до имената на Салвадор Дали, Пабло Пикасо, Густав Климт и др. "Той бе една от най-популярните фигури в съвременното българско изкуство", казват от Съюза на българските художници (СБХ).
Още: Кой има имен ден днес, 22 декември 2024 г. Честито!
Още: Най-важните новини за деня: 21 декември 2024 г.
Писатели и общественици
През януари на 90-годишна възраст от този свят си отиде и проф. Елка Константинова. Тя бе писател, литературовед, университетски преподавател, народен представител, министър на културата в правителството на Филип Димитров, културно аташе на България. Наградена е с орден "Св. св. Кирил и Методий" - огърлие от президента Росен Плевнелиев за особено значимите ѝ заслуги в областта на културата на 30 май 2012 г.
Още: Прогноза за времето - 22 декември 2024 г. (неделя)
Още: Трамвай дерайлира в "Люлин"
Анжел Вагенщайн. Снимка: БГНЕС
На достолепната 100-годишна възраст през месец юни почина големият български общественик, режисьор, сценарист и писател Анжел Вагенщайн. Повече за неговия геройски живот и същината на творчеството му можете да си припомните тук.
Още: "Живяхме във века на Анжел Вагенщайн". Едни хубави думи за него
Есента ни донесе и новината за кончината на Светлозар Игов - български учен, литературен критик и историк, есеист, поет, белетрист и преводач. Светлозар Игов започва да публикува в периодиката през 1960 г. Интересите му са в областта на историята и критиката на българската литература, поетиката на романа, общото и сравнително литературознание, славянски литератури, теория и критика на превода. Познава, изследва и популяризира класическата и модерна философска и литературна мисъл. Активно се занимава с оперативна критика. Изявява се и в областта на художествената литература: поезия, проза, фрагменти, афоризми, есета, пиеси. Има също заслуги като преводач и автор на антологии.
Почти в края на годината пък внезапно ни напусна проф. Ивайло Дичев - професор по културна антропология и преподавател в Софийски университет "Св. Климент Охридски", както и в университети във Франция, САЩ и др. Защитава докторати в Софийския университет и в университета Париж-VII: Дени Дидро. Работи в сферата на естетиката, после се насочва към социалните науки с фокус върху въпросите на политическата култура, градската антропология и балканските идентичности.
Ивайло Дичев е също писател и активен есеист, като публикува в български и европейски издания. Носител е на наградите за есеистика "Паница" (1999), "Черноризец Храбър" (2002) и "Димитър Пешев" (2005).
Кино и театър
Гинка Станчева. Снимка: Съюз на артистите в България
Една от най-обаятелните актриси на българския театър и кино - Гинка Станчева, ни напусна през февруари 2023 г. Често за нея се казваше, че носи духа и осанката на световните филмови звезди. Тя имаше впечатляваща театрална и филмова кариера, а едни от най-известните нейни роли в киното са във филмите "Земя" (1957), "Хайдушка клетва" (1958), "Любимец 13" (1958), "Специалист по всичко" (1962), "Ивайло" (1964), сериала "Семейство Калинкови" (1966), "Един снимачен ден" (1969), сериала "Нощем с белите коне" (1985) и др.
В края на март пък на твърде, твърде ранна възраст ни напусна актьорът Христо Живков - едва на 48 години. Той участва в италианския филм "Занаятът на оръжията" (2001) в ролята на Джовани де Медичи, както и в "Страстите Христови" (2004) в ролята на Йоан Богослов, режисиран от Мел Гибсън. През 2006 г. играе в италиански телевизионен сериал. През 2016 г. участва в българската версия на телевизионното риалити предаване Big Brother.
Източник: Emilia Radeva/Facebook
В рамките само на няколко дни през месец май българската сцена изпрати още две знакови имена - Емилия Радева и Борис Луканов. Радева е известна с десетките си роли в театъра и киното и е носител на "Аскеер" за цялостно творчество. Тя работеше и през трудните за всички ни години на пандемията, следвайки житейската максима, че човек трябва да върши това, което работи, с обич. Борис Луканов пък остави безброй талантливи роли в киното, легендарни превъплъщения в театъра, спомена за невероятната му любов към изкуството. "Играе ми се", каза Борис Луканов неотдавна. И игра до последните си дни. През 2016 г. получи "Аскеер" за цялостно творчество.
През месец октомври ни напусна моторът на Киномания и един от най-големите филмови експерти у нас - Владимир Трифонов, който живееше за хубавото кино и мисията му бе то да достигне до колкото се може повече публика.
В края на годината, през месец ноември, неочаквано внезапно си замина и режисьорът Людмил Тодоров. Той бе режисьор и сценарист на филмите "Миграцията на паламуда" (2012), "Шивачки" (2007), "Емигранти" (2002), "Двама мъже извън града" (1998), "Приятелите на Емилия" (1996), "Любовното лято на един льохман" (1990), "Бягащи кучета" (1989), "Цветове в тъмнината" (1987) и др.
Автор: Неда Ковачева
