"Направени са такива допускания в средносрочната бюджетна програма, която съпътства подготвения бюджет за 2023 г. Очевидно тези пари ще се спестят, но това ще бъде прецедент - не си спомням някога да не е бил изпълняван Кодексът за социално осигуряване."
Това обяви бившият социален министър Христина Христова. По думите й един бюджет трябва да се построи върху вече съществуващо законодателство, а в случая се прави допускане, че това няма да се случи, което означава и промяна в Кодекса за социално осигуряване.
По думите на икономиста Юлиан Войнов пък бюджетът на служебния кабинет подценява приходната и раздува разходната част, заради което се създава огромния дефицит.
"Заложените инвестиционни разходи са безпрецедентни - почти сигурно е, че няма да бъдат изпълнени. Там има огромен буфер, дори и само половината от тези разходи да не бъдат изпълнени, това означава, че бюджетният дефицит автоматично ще се намали наполовина. Този бюджет поставя на масата цифри в насипно състояние и оставя партиите да решат как да решат проблема с показателите", поясни той.
Войнов е убеден, че политиците няма да вземат решение да намалят социалните разходи. По тази причина трябва да се търсят начини за увеличаване на приходите.
ОЩЕ: ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС в спор за дефицита: Кой е виновен за харчовете?
"Бюджетът е по-скоро плашещ, отколкото реалистичен. Всички тези показатели създават негативно впечатление за България и плашат инвеститорите. Бюджетът има политически контекст", отбеляза още Войнов пред Bulgaria ON AIR.
Христова изтъкна, че заради нестабилната политическа ситуация у нас потенциалният нов дълг би бил изключително скъп за страната.
"Има необходимост от увеличение на някои от социалните разходи. Системата за социално подпомагане трябва да се реформира. Все още гарантираният минимален доход, който държавата осигурява, е 75 лв. на човек - отдавна вече не е актуален. Трябва да се приеме и дефиницията за енергийно бедни", подчерта тя.
Бившият социален министър е на мнение, че "политиците търсят флиртуване с хората", докато "държавните средства трябва да бъдат разходвани целенасочено".
"Реално е дефицитът в бюджета да бъде около 3%, без да се намаляват социалните разходи и с планираните увеличения на пенсиите. България не е в ситуация, в която доходите на хората изостават сериозно от инфлацията. Имаме проблем с бедните хора, заради което е необходимо таргетиране на мерките на правителството", смята Войнов.
Той обобщи, че ако дефицитът в бюджета действително е в размер на 6,4%, България ще се отдалечи от Еврозоната с 3-4 години.
