Няма съществено разминаване по отношение на безопасността на храните у нас и в останалите страни от ЕС.
Това е един от изводите, представени днес на пресконференция, от Комисията за защита на потребителите (КЗП), относно изпълнението на проекта „Комплекс от мерки за установяване на нелоялни търговски практики България“.
Огласен бе и сравнителен анализ от проведените по единна методология тестове и изследвания на храни и напитки, закупени от страните Гърция, Португалия, Унгария, Испания, Германия и на аналозите им от търговската мрежа в България.
„Първият най-важен извод е, че по линия безопасност на храните и напитките няма никакво съмнение, че това което се продава на българския пазар, както и в останалата част на Европейския съюз, е безопасно съгласно въведените стандарти. На второ място, също толкова важно по значение, виждаме, че понятието „двоен стандарт“ изведнъж придобива малко по-различна украска, ако изобщо можем да говорим за такъв. Най-малкото става ясно, че такъв няма по оста Изток-Запад“, коментира председателят на КЗП Димитър Маргаритов.
В рамките на проучването са изпитани 11 продукта. При два от тях (консерви с грах и царевица) се наблюдава значително различие в показателите. Други 4 продукта (масло, шоколад, шоколадови бонбони, риба тон) имат минимални и несъществени за качеството разминавания. При 5 продукта (зехтин, спагети и три вида алкохол) не се установяват статистически доказуеми различия.
Ръководителят на проекта Константин Райков, който е и член на КЗП, подчерта, че при реализацията на проекта и извършването на тестовете на мострите е приложен научен и професионален подход. Той посочи, че е била създадена работна група от представители на КЗП и БАБХ, Министерство на икономиката и научни институции. „Успяхме да постигнем обективни и реални резултати от този анализ“, каза на свой ред Константин Арабаджиев – член на КЗП.
Председателят на КЗП Димитър Маргаритов изрази мнение, че би трябвало да се въведе дефиниция в законодателството на понятието „съществена разлика“, да се обясни какво представлява и да се сложат граници, ако трябва по продуктови групи. „И когато такава е налице, това категорично да бъде признато за нелоялна търговска практика и този, който го прави, да бъде санкциониран. Ако той желае – след като му е известно, че има такива съществени разлики в продуктите, които продава на различните пазари, да ги запази, защото има някакви други аргументи – например, вкусови предпочитания, което също е доста субективна категория, той трябва да отбележи това върху опаковката, да регистрира друга търговска марка на продукта или да го представи като разновидност, но да е ясно за потребителите какъв точно е продуктът“, каза още Маргаритов.
