Над 40 на сто от ромите не могат да четат и пишат.
На фона на тези данни на неправителствените организации, у нас за последните 7 години за образоване на ромите са усвоени близо 50 милиона лева. Парите идват предимно от образователното министерство - по милион годишно и от европейки програми. МОН дава по 1 млн. годишно. Колко пари идват по европейските програми? Това е въпрос, на който няма ясен отговор.
bTV поиска от Министерския съвет справка за усвоените пари от Европа. Такава обаче беше отказана с мотива, че не се поддържа такава база данни. Източници на медията твърдят, че голяма част от тези парите не са отишли по предназначение – част от тях са отишли за купуване на стари компютри и помагала.
15 милиона лева са изхарчени само за пилотния проект - "Нов шанс за успех", финансиран с пари от европрограмите. 10 хиляди души от различни възрасти посещават този курс. За посещенията на учебните часове ромите дори получаваха надник, а в края на обучението и документ, който обаче не се признава от МОН.
Проверка показва, че много хора там не могат да си напишат името. За жителите на квартал „Факултета“ самото попълване на формуляра за социални помощи е предизвикателство. „Които са по-грамотни, черпиме по едно кафенце, сокче. И те ни попълват декларациите. Аз съм неграмнотна”, коментира жена.
На този фон от МОН се хвалят с редица успешни програми за ограмотяване ромите.
„Категорично мога да ви кажа, че нивото неколкократно се е повишило... Ще ви дам пример, през 1989 година броя на висшистите сред ромите беше 26, към днешна дата 3500 ромски студенти има в българските университети”, посочва директорът на център „Образователна интеграция” към МОН Лиляна Ковачева.
Един от тези студенти е Даниел Миролюбов, дипломиран инженер по машиностроене. Съвсем скоро и магистър ядрена енергетика. Той обяснява: „Моята мечта е да работя в АЕЦ-а. Откъм предразсъдъци на хората, аз вече съм свикнал. За да постигнеш нещо, трябва да се бориш. Просто няма друг избор”.
