Днес, 11 януари, цяла Франция и Европа отдава почит на жертвите от атентата в редакцията на френското сатирично издание „Шарли ебдо”. „Шарли ебдо” отдавна има репутацията на издание, което не се спира пред нищо и грубо осмива – осмива обаче най-вече тъпоумието, но така, както го разбира.
„Шарли ебдо”, както и Deutsche Welle, обръщат особено внимание на българското правосъдие и то през призмата на един конкретен случай – убийството на 20-годишния Андрей Монов, син на депутата от БСП в 42-рото Народно събрание Христо Монов. Същият, който нарече протестиращите срещу кабинета Орешарски в пика на гражданското недоволство „интернет лумпени”. Според информация на Комисията по досиетата Христо Монов е бил агент на Софийско градско управление на МВР-ДС с псевдоним „Гогов”.
На 27 декември, 2007 година Андрей Монов загива от прободна рана, нанесена му от австралийския гражданин Джок Полфрийман. Полфрийман ранява и друг български гражданин – 19-годишния Антон Захариев. За деянието си, на 2 декември 2009 година Полфрийман е осъден на 20 години затвор. На 27 юли 2011 ВКС потвърди присъдата от 20 години затвор за Джок Полфрийман.
Неяснотите по случая
Версията на Полфрийман е, че той се е опитал да защити нападнат от Монов и приятелите му млад циганин. По думите на осъдения, когато той се намесва, младият Монов и приятелите му вече са повалили жертвата си и безмилостно я налагат, включително с тъпи предмети. Джок вади нож и се опитва с викове „назад, назад” да прогнози хулиганите. Те обаче не се стряскат в достатъчна степен и му налитат, което го принуждава да използва оръжието, за да се защити.
Случката е записана от охранителна камера, но „електрическа авария” изтрива записа. Не са разпитани и ключови свидетели. Случаят се наблюдава от прокурор Първолета Никова, която е „герой” на друг случай, при който спасява приятеля си Рангел Станчев от ареста, като му дава шоколадови бонбони, за да предизвика хипергликимична криза. Етичната комисия на Висшият съдебен съвет обаче излезе със заключение, че прокурор Първолета Никова не е нарушила Етичния кодекс на магистрата с връзката си с Рангел Станчев, който е известно име в бургаския ъндърграунд.
В очакване на апелацията по делото Джок Полфрийман е задържан на 19 февруари 2010 в пълна изолация, по силата на закон според който всеки чужд гражданин осъден на повече от 15 месеца затвор трябва да бъде държан в изолация до края на процедурата на обжалване. Той е единственият затворник в България в такава ситуация. Отделно Полфрийман е задържан да излежи присъдата си в България, въпреки че имаме споразумение с Австралия за размяна на осъдени граждани и възможност те да излежат наложена от правосъдието на другата страна присъда в родната си държава. Дали е заради Христо Монов или защото главният прокурор Сотир Цацаров има своите основания, които не е длъжен да споделя с медиите – категоричен отговор няма.
По случая с Джок Полфрийман австралийската журналистка Белинда Хоукинс публикува книга „Кошмарът на всеки родител”. Там тя описва всички свои открития – като например, че Андрей Монов не е загинал от прободна рана в гърба, както се прокламираше широко в българските медии. Според аутопсията няма начин раната да е била нанесена в гръб. Отделно пред Deutsche Welle Хоукинс изрично подчертава, че не е намерила никакво потвърждение в архивите на австралийската правосъдна система и на Интерпол, че Джок Полфрийман е убил и друг човек с нож преди случая с Андрей Монов.
„В книгата си аз не се опитвам да реша въпроса за вината - това е работа на други. Мога обаче с чиста съвест да кажа, че разследванията ми недвусмислено разкриват много сериозни пропуски на българската съдебна система - от решаващите 24 часа непосредствено след арестуването на Полфрийман, та чак до приключването на съдебния процес. Българите заслужават по-добро правосъдие”, казва Хоукинс.
Връзката "Шарли ебдо"
Заради този случай френското сатирично издание публикува карикатура, дело на един от убитите при атентата в сряда (7 януари) карикатуристи – Тинюс. Тя е озаглавена „България в Европа. Прилагаме политиката на Ортефьо”. Брис Ортефьо е бивш френски министър на вътрешните работи, известен с твърдото си отношение спрямо българсите и румънските роми и желанието те да не бъдат допускани с катуните си на френска територия и да бъдат мигновено депортирани.
