Тезата „Акциз на тютюна - според вредата“ застъпи по време на международна конференция германският експерт Александър Хинц, управляващ партньор на PIVOT Regulatory. В последните 20 години потреблението на тютюн в Германия е намаляло наполовина и измерено през приходи, може да се каже, че данъчната политика работи за правителството, посочи той, представяйки анализ на PIVOT за германската практика. Правейки паралел с политиките спрямо алкохола, той изтъкна, че алкохолът има много ниско данъчно облагане в Германия и нивото на консумация се запазва. „При алкохола нямаме истинска алтернатива, нямаме иновация, която да намали вредата, за разлика от тютюна, където има такъв вариант, има алтернатива“, отбеляза още експертът.
Той посочи, че пушачите в Германия са 20 милиона души и че по-малко от 50% от тях са опитали да се откажат от пушенето, но едва 5 - 10% успяват да го направят, което е доста малък брой хора. „Преминаването към други алтернативи, вместо това да се опитваш да спреш днес, е може би по-добрият вариант“, смята Хинц.
Коментирайки темата за превенцията през погледа на политиците, той отбеляза, че по отношение на алкохола се цели намаляване на употребата до умерено пиене, докато при тютюна се цели напълно прекратяване на пушенето. „Това е грешно, защото се вижда, че не работи. Целта при тютюнопушенето трябва да бъде намаляване на вредата, намаляване на потреблението на вредните вещества“, категоричен е експертът.
Според него, ако правителството намери правилния подход, то ще насърчи иновациите и преминаването към иновативните продукти. „Ако държавата възприеме подхода за намаляване на вредата, тя ще стимулира производителите да се фокусират върху такива продукти, примерно - намаляване на захарта и солта в хранителните продукти, а ако правителството не го направи, производителите ще се придържат към стария си бизнес“, посочи той.
По въпроса местни или регионални регулации ще дадат повече ефект, Хинц каза, че е привърженик на местните, тъй като държавите са твърде различни. „Да, има европейски директиви, но как да направиш еднакви политики в Германия и България? Това е невъзможно“, коментира той. Ето какво още каза за европейските практики Александър Хинц пред Actualno.com:
Г-н Хинц, от колко време Германия провежда политики за намаляване на вредата и превенция на употребата на тютюн и как върви процеса?
От около 10 години, преди да се появят първите ефекти. Но за тези 10 години бяха извлечени много поуки. Например, в началото политиците решиха рязко и наведнъж да повишат акцизите и научиха, че това води до увеличаване на незаконната търговия. Затова за следващите 5 години започнаха да прилагат друг подход - на постепенно увеличаване, стъпка по стъпка, без да има резки увеличения.
Понеже Германия е голяма държава, мненията са различни. Например депутатите са малко по-прогресивно настроени от администрацията.
Бихте ли направили сравнение с Франция?
Френските политики по отношение на тютюна са много ограничителни, много строги. Въведоха опаковки без означения – нищо не се вижда, освен предупрежденията и картинките. Драстично увеличиха акцизите, въобще те харесват повече драстичните интервенции.
Такива много драстични строги мерки наистина водят до спад в потреблението, но от друга страна, когато те са прекалено драстични и строги, хората се пренасочват към черния пазар. Тогава получавате възможно най-лошия резултат: от една страна правителството не събира приходи, а от друга – хората си продължават да пушат.
Германците са по-умерени – те подхождат стъпка по стъпка и като минат две години преценяват, оценяват какви са ефектите от съответната стъпка и подхождат малко по-внимателно и последователно.
Вашата преценка за политиките в тази насока у нас?
Струва ми се, че България, в този аспект поне, е по-близка до германския подход, отколкото до френския. Вие не обичате свръхрегулиране, но пък тук процентът на тютюнопушене е много висок.
Имайки предвид, че тази тенденция за повече превенция и намаляване на вредата, като подход, е нещо ново, което се появи през последните 5 години, вие не изоставате кой знае колко. Просто трябва време вземащите решения да възприемат тези нови практики.
Кой според Вас е най-добрият пример в Европа?
Най-добрият пример е може би Обединеното кралство, защото те прилагат, пробват всички опции по отношение на политиките, които са им налични. Опитваха различни предупреждения за различните видове продукти - за цигарите едни, за по-малко вредните продукти – други; провеждат кампании за обществеността, които са много разбираеми и същевременно имат високо данъчно облагане. Целият този микс така успяват да го напаснат, че да произведат най-добрия резултат: пушенето в Англия, като процент, е един от най-ниските в Европа.
Още по темата: Вредни храни, цигари и алкохол - колко струват щетите за здравето на обществото?
