„Предизвикателствата пред НАТО са много разнообразни, трудно предвидими и страхотно динамични“. Това заяви ген. Константин Попов пред БГНЕС. Генералът от резерва e военен пилот, който има над 1 200 летателни часа. Пилотирал е изтребители МиГ-15, МиГ-17, МиГ-21, МиГ-29. Летял е на F-16, Грипен, Еврофайтър. Ген. Попов беше командир на изтребителната авиобаза Граф Игнатиево, командир на Военновъздушните ни сили и началник на отбраната. Бил е началник на щаба на Центъра на НАТО за съвместната подготовка на силите към Съюзното командване по трансформацията, Бидгошч, Полша. Бил е и заместник-началник на щаба на Военновъздушния компонент „Юг” на НАТО, Измир, Турция.
Ген. Попов разделя предизвикателствата в няколко аспекта. „Първо в глобален аспект – изместване на центъра на тежестта в икономически и военнотехнически аспект на изток. Според някои предвиждания, може би към 2030 г. Брутният вътрешен продукт на Китай ще бъде равен на БВП на САЩ. Имаме сериозно нарастване на БВП на Индия, държавите от Индокитай, възможно е БВП на Китай следващите 2-3 десетилетия да надмине този на САЩ. С развитието на икономиката се променят и политическите амбиции, а това може да се отрази и на военните амбиции като инструмент за решаване на политически кризи. Така че това е един сериозен проблем към страните-членки на НАТО“, посочи Константин Попов. Той добави, че други проблеми са свързани с тероризъм, киберсигурност, миграция, пандемия. „Но всички тези кризи и предизвикателства, които има пред страните-членки на НАТО могат да ускорят и да забавят процеса на изместване на центъра на тежестта и намиране на нов баланс на силите в дългосрочен план“, предупреди той.
Едно от предизвикателствата за него е и намиране на бързи работни решения в НАТО и търсене на единство. „Виждаме, че в кризи като пандемията и миграцията, националното избуя, всяка страна започна да търси самостоятелни решения и това всява конфликт вътре в единството на НАТО, и ЕС. Тези предизвикателства, разбира се, не застрашават целостта на нацията, на бъдещето й като съществуване, и затова тези национални, самостоятелни решения, като че ли се приемат малко по-лесно. Възможно е дори през следващата година да имаме предизвикателства, за които не знаем. И тук изводът, който може да си направим е, че независимо от това, че са различни предизвикателства, ние трябва да се стремим да работим заедно, защото центърът на тежестта на един съюз като ЕС, като НАТО – това е единството. Разруши ли се единството, се губи силата на съюза и се губят неговите способности да отреагира на всякакви предизвикателства“, посочва ген. Попов, който е и председател на парламентарната комисия по отбрана.
Алиансът – това са страните, подчерта генералът и добави, че НАТО сме всички ние – страните, които сме подписали Вашингтонския договор. „Тече много сериозен дебат, търсят се много сериозни решения за това как ние виждаме света след 10 -15, и повече години, какво е нашето място в този свят и от там нататък какви решения трябва да се намерят. Защото примерно COVID-кризата предполага решения не само в сферата на здравеопазването, тя дава отражение и на икономика, социална политика, финансовата сфера и други. Генералният секретар на НАТО каза, че ние не трябва да допускаме този тип кризи да се превърнат в кризи на сигурността, защото това е много възможно. Ако една такива криза каквато е пандемията, каквато е миграцията, различните страни се справят по различен начин и излязат в различно положение в сравнение с останалите, може да се създаде един дисонанс, който може да породи нови амбиции. Така че ние трябва да намерим възможност бързо да решаваме проблемите докато не са станали проблеми на сигурността“, заяви той.
Колкото до това как COVID-кризата, ще се отрази върху военните бюджети за 2021 година, експертът не скри, че е хубаво когато говорим за това, че има сериозни предизвикателства за бъдещето, отбраната да бъде приоритет. „И то да бъде приоритет не само за някои от държавите, а за цялата общност и не само един да носи тежестта. Това е честното и почтено отношение към проблемите за бъдещето. Няма начин след една такава криза, когато икономиките на всички държави са засегнати, да искаме много сериозно увеличаване на бюджета. Ние трябва да се стремим към така направените планове за достигане на 2% от БВП за отбрана и по принцип отношението на политическите лидери, на лидерите в обществото като цяло трябва да бъде сериозно към отбраната и сигурността. Те са дотолкова важни, че са свързани със съществуването и бъдещето на нацията и държавата. Да, може би като абсолютна стойност бюджетите за отбрана на паднат, тъй като БВП ще падне във всички държави, но не трябва да падат като процент и най-вече като отношение към отбраната“, посочи той.
За България, конкретно, Константин Попов каза, че в проектобюджета за догодина отбраната е включена като приоритет. „Това е изключително похвално, поне от моя гледна точка, и това се случва вече за третата поредна година. Това ни дава основание, че в парламента сме намерили съгласие и отбраната трябва да бъде приоритет и през 2021 година. Просто обстановката е такава и ни го налага. И който и да дойде на власт ще трябва да се съобразява. Аз съм сигурен и убеден, че тази политика ще бъде продължена и ние наистина ще достигнем 2% от БВП за отбрана през 2024 г.“, посочи той.
Според него е време да се мисли за вторите 8 самолета F-16 и не само за това. „Трябва своевременно да се вземат и решения как ще протече подготовката в България на летци, инжинерно-технически състав, които да отидат максимално подготвени в САЩ. Трябва да се види каква инфраструктура да се изгради и то в определените срокове. Трябва да се помисли своевременно и за бъдещата експлоатация на първите придобити F-16 и естествено трябва да се мисли за подготовката за нов договор за вторите 8 самолета. Това изисква доста време, доста усилия и в края на краищата пък не зависи само от нас – и това трябва да го имаме предвид“, каза той.
Според ген. Попов, колкото по-своевременно се реши въпросът, кога да бъдат доставени в България вторите 8 самолета, толкова по-добре. “Много по-добре е когато имаш една пълнокръвна ескадрила, която да води подготовката си заедно, за да може да достигне оперативните си способности в определения срок. Но с доставката на вторите 8 самолета съвсем няма да означава, че ескадрилата ще бъде с достатъчно оперативни способности. Ще й трябват още 2-3 години за достигането на пълните оперативни способности”, подчерта той.