47,5% от българите не искат президентска република, а 24,5% са съгласни у нас да се въведе такава форма на управление. Това показват данните от независимата представителна ежемесечна изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“. Изследването е проведено „лице в лице“ с таблети между 29 октомври и 6 ноември сред 809 пълнолетни българи.
Като цяло, идеята явно не събужда обществено въодушевление. Това потвърждава и предишни данни на агенцията. Следва да се отбележи, че запознатостта с детайлите по тази тема не е висока. Цели 28% не могат да преценят.
Измежду основните електорати преобладава несъгласието с идеята, а сериозното изключение е този на БСП, където приблизително равни дялове са „за“ и „против“. Разбира се, отражение в тази тема оказва и отношението сред различните електорати към действащия президент Румен Радев.
Ако изборите бяха сега, по-скоро нямаше да има съществена разлика с резултатите от отминалите наскоро избори. ГЕРБ биха получили 25,5% от гласовете, „Продължаваме промяната“ – 20,8%, ДПС – 13,1%, „Възраждане“ – 10,5%, БСП – 9,4%, „Демократична България“ – 8%. „Български възход“ е около бариерата с 4,5%, а под нея остава „Има такъв народ“ с 3,1%. „Изправи се, България“ и ВМРО са около един процент, съответно с 1,3% и 0,9%.
В едни нови избори едва ли може да се очаква висока активност. 38% са онези, които казват, че биха гласували твърдо. 3,7% от тези, които твърдо възнамеряват да гласуват, казват, че биха гласували с „Не подкрепям никого“. Явно популярността на тази опция се откроява след сравнително високия неин дял в последните избори.
56% от запитаните избират опцията „Предпочитам да се състави правителство, дори с компромиси“, пред 26,7%, които избират „Предпочитам да се проведат нови парламентарни избори“. Останалите не могат да отговорят.
Правителство предпочитат мнозинства от близо 80% от привържениците на ГЕРБ, над 60% от тези на ДПС, близо 60% от поддръжниците на ПП, над половината от тези на БСП. И при ДБ искащите правителство не са значим дял, макар като цяло дяловете „правителство“ и „избори“ да не показват голяма разлика. Голямото изключение е „Възраждане“ – където мнозинство от близо 60% са за нови избори. Разбира се, натрупванията по електорати в една социологическа извадка не са толкова големи (особено при по-малките партии), че да се правят финални изводи, но данните в общи линии доказват вече наблюдавани тенденции – които бяха уловени и в екзит пол.
По традиция, перспективата за въвеждане на еврото извиква известна обществена тревога. 55,9% у нас са несъгласни, че България трябва да въведе еврото, а 28,1% са съгласни. 16% не могат да преценят. Този тип нагласи у нас са стандартни от години и не представляват изненада.
Любопитното е, че електоратът, който е в най-голяма степен „за“, е този на ГЕРБ, докато всички останали, дори този на ПП показват по-скоро неохота. При „Възраждане“ и особено БСП тя клони към единодушие. Разбира се, едва ли политическите предпочитания са единствен основен фактор. Личи си, че желанието да се въведе еврото намалява с възрастта и расте с доходите. По всичко личи, че е нужна особено ясна разяснителна кампания за еврото, която да преодолее обществените страхове.
ОЩЕ: "Галъп": Едва 14.6% от младите хора са излезли да гласуват
