Една четвърт от българите са в готовност да емигрират в друга държава, ако разполагат с всички необходими документи. Това сочат данни от проучване на общественото мнение, проведено от „Галъп интернешънъл“ в 57 страни. Покрити са около две трети от глобалното население, твърдят социолозите.
Що се отнася за света – 36% от гражданите са готови да мигрират. У нас този процент е 25, а мнозинство от две трети – 67%, отвръщат, че биха останали да живеят в България. Осем на сто от респондентите не могат да преценят.
Графика: Галъп интернешънъл
Противно на популярната представа за нагласите за миграция в страната ни, България се нарежда по-скоро на задните места в желанието на гражданите за живот в чужбина, съобщават от "Галъп". Желанието за миграция сред нашите съседи от Гърция (40%), Румъния (38%) и Северна Македония (42%), например, е значително по-силно.
Близки до българите в своите нагласи пък са държави като Испания (27%), Нидерландия (29%), Швеция (23%) и Австрия (23%).
Обяснението за нагласите у нас може да се дължи отчасти на продължителната десетилетна миграция към държавите от Западна Европа и Северна Америка от 90-те години насам, довела до ситуация, в която, който е пожелал живот в чужбина, вече е заминал. Фактори като възможност за дистанционна работа, повишаване на жизнения стандарт и достъп до услуги, начин на живот и стоки, не по-различни от тези в останалите държави от ЕС обаче, също не са за подценяване, сочи обобщението на социолозите.
През последните години се наблюдава и известна промяна на миграционните нагласи в страната ни като цяло – запазват се високи нива на желание за пътуване в чужбина с цел образование, развитие, квалификация, повече сигурност и по-високи доходи, но не толкова и за мигрирането за постоянно в друга държава. Животът в чужбина, макар и привлекателен, придобива очертания за конкретен времеви хоризонт – по-скоро мобилност, например при възможностите за пътуване в ЕС, а не миграция като съдбовно решение за живота.
Нагласите в страната ни са в съответствие със средните за ЕС. Там средно всеки трети би предпочел при възможност да живее в друга държава. 59% от европейците пък предпочитат да останат в страната, в която са и сега.
Младите респонденти - до 34 г. - са значително по склонни да напуснат страната, в която живеят, гласят данните за всички държави. Почти всеки втори (44%) млад човек, участвал в изследването, казва, че ако има възможност, би искал да живее в друга страна. При младите желанието за напускане е с 8 пункта по-голямо от средното и с 21 повече от това при най-възрастните респонденти - тези над 55 г. От тях само 23% казват, че биха искали да живеят другаде.
Анкетираните от държави с по-ниски доходи са значително по-склонни да емигрират. 62% от респондентите в държави с по-ниски доходи - т.е. тези, които са класифицирани от Световната банка като печелещи по-малко от 1085 щатски долара на глава от населението годишно - изразяват мотивация да живеят в друга страна. Мотивацията спада, ако държавата, в която човек живее, просперира. Сред страните с високи доходи мотивацията да се имигрира е около 32%, т.е. половината на отчетената в най-бедните държави.
Анализът показва също, че личният доход на респондентите, образованието и заетостта се отразяват по-скоро слабо на мотивацията за мигриране. Именно общият доход на държавата обаче има значителна роля в нагласите по тази тема.
Графика: Галъп интернешънъл
Сред различните региони по света желанието за мигриране в друга държава е най-силно в Субсахарска Африка, където 56% от респондентите биха искали да живеят в друга държава при възможност. Следва Латинска Америка (54%). В Южна Азия е най-слабо изразеното желание за живот в чужбина.
Страните, в които желанието да се мигрира е най-голямо, са Сиера Леоне (84%), Гана (81%) и Нигерия (71%). Най-малко биха искали да живеят в друга страна жителите на Индия (4%), Виетнам (8%), Япония (14%) и др.
Общо 54 329 души са интервюирани в глобален мащаб, за да се изготвят обобщените данни. Във всяка държава през периода август-октомври 2022 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн. Участвалите в изследването държави са 57. Статистическата грешка е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%, твърдят от "Галъп".
