С липса на резултати на фона на кризата Франсоа Оланд завършва първата година от президентския си мандат с рекордна непопулярност и без блестящи перспективи, но проявява стоицизъм пред критиците от неговия лагер, призоваващи го за промяна на икономическата политика.
Първи президент от левицата след Франсоа Митеран (1981-1995 г.), социалистът, предпочетен пред Никола Саркози на президентските избори на 6 май 2012 г., се намира една година по-късно начело на държава на ръба на рецесията. Безработицата, която през март беше 11%, непрекъснато нараства и целта за преобръщане на тенденцията до края на 2013 г. изглежда непостижима. Почти нулевият растеж стана причина и за отлагане на целта за намаляване на дефицита до 3% от БВП още през 2013 г., въпреки политиката на бюджетни ограничения, пише БГНЕС.
С три четвърти от французите, заявяващи, че са недоволни, Франсоа Оланд се превърна в най-непопулярния президент в края на първата година от мандата си. "Съвсем ясно е, че икономическото и социалното положение тегне над неговата популярност. Французите считат, че не беше постигната промяна", казва Фредерик Даби от института Ифоп. След като дълго време говореше за "изключителната криза" в Европа и тежкото наследство, оставено от десницата, социалистът признава днес, че французите "оценяват президента, а не предшественика му". И човекът, който искаше да въплъщава "нормално президентство", критикувайки активния по всички фронтове Никола Саркози, беше принуден да излезе на предна линия заради липсата на авторитет на премиера Жан-Марк Еро в рамките на правителството му.
Франсоа Оланд признава провала на повечето си ангажименти, но икономистите очакват слаб ефект в краткосрочен план от лековете му – смекчаване на пазара на труда, данък върху компаниите, работни места за неквалифицираните младежи…Колкото до възстановяването на промишлеността, работниците на Арселор Митал го поздравиха по свой начин, като поставиха в края на април надгробен камък в памет на "прехода" на Франсоа Оланд след изчезването на пещите на компанията във Флоранж. Воденето на преговорите през декември с компанията Митал ще остане според един министър емблема на "пропуските в това правителство", на "разделителните линии, които водят съвместно съществуване" и на "дефицита на комуникация". Мълчаливият Франсоа Оланд позволи на министъра на съживяването на промишлеността Арно Монтбур да накара работниците да повярват във възможността за национализиране на завода преди да бъде опроверган от премиера.
Същото фиаско и за ключовата мярка в предизборната кампания – данъка от 75% за доходите над един милион евро, която беше отменена от Конституционния съд. Франсоа Оланд създава впечатлението, че се движи без точна посока, губейки на всички фронтове. В чужбина поддържа имиджа на "социалист от старата школа", въвеждащ данъци за богатите, материализирани от бягството на актьора Жерар Депардийо в Белгия, докато във Франция комунистите и все по-голяма част от парламентарното мнозинство от социалисти и еколози се задъхва, когато правителството внася за гласуване законопроекти за увеличаване на ДДС или за смекчаване на правилата за съкращаване на служители.
Медиите наричат Оланд "господин Слабак" заради нашествието в Мали, решено в началото на януари за няколко часа, и конфликта му с депутатите заради публикуването на имотното им състояние след скандала със скритата в чужбина банкова сметка на бившия министър за бюджета Жером Каюзак. Дори гласуването на 23 април на голямата му реформа, даваща право на хомосексуалните да сключват брак, ще остави горчив вкус в устата след продължилите с месеци бурни дебати и ожесточените улични протести, които позволиха на разединената десница след оттеглянето на Никола Саркози да укрепне.
И с изключение на Тимбукту, където беше посрещнат триумфално през февруари, разочарованието надхвърли националните граници. Страните от Южна Европа, които възложиха "може би преувеличени надежди" в избирането на Франсоа Оланд и неговата реч за растежа, бързо разбраха, че "винаги Германия определя приоритетите", казва Лукас Цукалис, директор на центъра за анализи Елиамеп в Атина. Задълбочаването на кризата в Италия и Испания обаче може да изведе отново на преден план неговата реч, без да се стига до конфронтация с Ангела Меркел, както искат някои негови приятели.
Макар че няма да празнува първата си годишнина, Франсоа Оланд остава учудващо спокоен. "Определил съм си линия на поведение – да не се оставям да бъда впечатлен, да продължавам своя път", заяви той, разкривайки своето верую за следващите четири години.
