Във връзка с публикация направена на 12 март т.г. на страницата на информационния сайт„Актуално“, със заглавие „Ще останем ли "изгубени в превода" със Закона за българския жестов език?“, фондация „Взаимно“ желае да се възползва от правото си на отговор.
Считаме, че темата е изключително чувствителна, деликатна, сложна, вълнува хиляди глухи хора в България и е пряко свързана с това какво бъдеще искаме за всички нас и нашите деца.
Заглавието на статията започва с внушение, че Законът за българския жестовия език е предпоставка за нечие изгубване.
Нека бъдем ясни – Законът за българския жестов език е посока. Той се явява онази отъпкана пътека, която много други държави по света отдавна са извървяли и преоткрили, докато постигнат хармония в своите законодателства, така че не жестовия език да се напасва според хората, а хората постепенно да се адаптират към правилата, нормите, стилът, възможностите на езика. Разбира се, като всеки закон и този, който беше приет с пълно единодушие от народните представители тази година има своите несъвършенства. Със сигурност ще се надгражда, допълва и променя в годините, но така приет е отлична рамка, от която да започне промяната.
Със Закона за българския жестов език действително се начертава пътна карта, която да внесе промяна в живота на глухия човек. Напълно погрешно е да се очаква, че Законът трябва да следва досега налаганите стандарти и политики, тъй като за огромно съжаление вследствие на това безвремие глухите нямат достъп до качествено образование, липсва приобщаване и все повече се задълбочава неравенството между глухи и чуващи.
Нещо трябва да се промени и е болезнено видно, че „изгубването в превода“ е един отдавна възникнал проблем, който само става по-сериозен. Поради тази причина цялата глуха общност застана зад Закона за българския жестов език и активно участва в объжданията по неговото приемане. В резултат, на което България има модерен, силен Закон за жестовия език, който по нищо не отстъпва на развитите страни.
Българският жестов език е като всеки друг език, но ние не се опитваме да променим българския език спрямо желанията на хората, нито структурата на изреченията в немския език се променя с оглед на удобствата.
Дума „калкиране“ произлиза от ка̀лка (отфренски: calque – „копирна хартия“) и означавадума или израз, заети от друг език чрез буквалнопревеждане („копиране“) дума по дума и корен покорен (и дори морфема по морфема). Методът и процесът на формиране на такива нови думи сенарича калкиране. Ние не си представяме нашите глухи деца да получат своето образование с чуждоезикови заемки и фрази. Разбираме, че това носи неудобства, особено с напредване на възрастта, както и за хора, които не са естествени носители на жестовия език, т.е. загубили слуха си на по-късен етап в живота. Но компромисът с качеството на живот на глухите хора твърде дълго беше разиграван като разменна монета между нежеланието на системата да потърси нов прочит на проблема и очевидната нужда от промяна.
Всеки език има свои правила. За съжаление в България много дълго време жестовият език бе потискан и глухите хора биваха лишавани от правото да общуват от и на жестов език. Ценни години бяха пропилени в калкиране ибезуспешни, грешни политики за принуждаванена глухите да проговорят. Пропусна се възможността да се подготвят глухи педагози и носители на жестовия език, който да посеят семената на жестовото слово у нас така, че то да присъства в учебните планове и академичните програми.
Фондация „Взаимно“, съвместно с още няколко организации съдействат на Софийскияуниверситет да стартира за първи път в страната ни Магистърска програма по жестов език. Вече завършиха няколко групи по изучаване начално ниво на жестов език в школите, които се занимават с преподаване на естествен жестов език.
В момента тече активна дейност по изготвяне на речници, видеа, ресурсни материали, помагала, научни статии. Започна и да се изгражда научен капацитет сред самите глухи хора. На дневен ред е и стартирането на програма за обмен между Софийски университет и Хумболтския университет в Берлин за глухи хора.
Очевидно скоростта на положителните промени се случва по-бързо на жестов език, отколкото с калкиране. За последните пет години бе извървян път от няколко десетилетия изоставане.
Предстои нелеката задача по реализиране на предписанията на Закона и изготвяне на наредби. В този процес глухите хора трябва да имат водеща роля.
Ние от фондация „Взаимно“ винаги сме били близко до глухите и самите ние като част от тази общност познаваме до болка проблемите от ранно детство до преклонна възраст. Знаем какво е да бъде лишен човек от правото на език и възможност да се изразява. Преминали сме през системата на калкирането и сме разочаровани от твърденията в статията, с които авторът внушава достойнствата на калкирането пред естествения и самостоятелен жестов език. Това непознаване на детайлите подвежда аудиторията и ние решително се потивопоставяме на идеята да се запазят старите методики като се потисне жестовия езикотново за неопределено време.
Прекалено дълго време премина в чакане, за да се случи този Закон. Сега вече той е факт и за добро или лошо всичко за глухите хора предстои да се промени.
Успех ще има само когато цялата глуха общност остане сплотена и се обедини около тази важна кауза България да развива своето ново богатство – българския жестов език. Да се грижи, полива, любува на него като на растение, защото с неговите плодове глухите хора ще имат самочувствие на пълноценни, умни, можещи, успели граждани, които не искат да бъдат обгрижвани и да се губят в превода нито на чуващите, нито на калкиращите.
С уважение,
Иван Бургов
Фондация „Взаимно“
Още: Ще останем ли "изгубени в превода" със Закона за българския жестов език?
