Строгите бюджетни икономии се сочат като основното лекарство против икономическата и финансова криза, която мъчи Европа. Дали обаче е така - водещи пазарни анализатори изрзаяват мнението си "за" и "против" тях.
Според някои пазарни анализатори намаляването на харчовете, когато времената са трудни е разумно. Като ярък пример за лоши икономически резултати в резултат на подържане на високи държавни дефицити за неопределено време може да се посочи Япония. В продължение на почти две десетилетия страната подържаше висок бюджетен дефицит, като обещаваше намаляване на дефицита и реформи в бъдеще. Резултатът бе нисък икономически растеж, без реформа и покачването на нетния дълг от 12 на сто от националния доход през 1991 година до 143 на сто днес.
Според други пазарни анализатори увеличението на държавните харчове ще излекува болните икономики.
Формулата за водене на облекчена фискална политика днес е проста: всеки похарчен долар ще добави повече от един долар икономически резултат; всеки скътан долар ще означава повече от един долар изгубено производство. В момент, когато милиони са безработни в САЩ, Великобритания и Европа, икономиките отчаяно се нуждаят от по-голяма активност.
Тази формула не работи при нормални условия, тъй като ако правителството харчи повече, централната банка ще трябва да повиши лихвените проценти, за да държи инфлацията под контрол. Това води до свиване на частния сектор. Но в момента лихвените проценти са заковани в близост до нулата в най-напредналите икономики.
Какви са другите аргументи "за" и "против" - научете в Expert.bg
