Единодушно Комисията по петиции в Европейския парламент остави отворена петицията на Капка Панайотова от Центъра за независим живот, свързана с провеждането на деинституционализацията в България.
Припомняме, че петицията се отнася до планираното използване на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) за изграждането на домове за лица с увреждания и за възрастни хора. Такива домове са част от усилията на българското правителство да деинституционализира системата за дългосрочни грижи и с това да насърчи независимия живот на лицата с увреждания и на възрастните хора, както и действителното им приобщаване и участие в обществото. Вносителката на петицията обаче изразява загриженост, че, макар че такива домове могат постепенно да доведат до закриването на традиционните институции, малко вероятно е те да прекратят сегрегацията и изключването на лицата с увреждания и възрастните хора от обществото.
Във връзка с това вносителката предлага като алтернатива европейските фондове да бъдат използвани за закупуване на апартаменти в съществуващи блокове/къщи и предоставяне на по-индивидуализирана подкрепа. Тя иска Европейският парламент да призове Европейската комисия (ЕК) да гарантира, че България използва европейските фондове, за да подкрепя социалното приобщаване на лицата с увреждания в съответствие със задълженията на държавата към ЕС и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Това налага приемането на стратегия и план за дългосрочна грижа (деинституционализация), в които приоритет да бъде осигуряването на достъпни (несподелени) жилища на приемливи цени и подкрепа извън дома в общността, включително лична помощ. В петицията се предлага също да се разработи методология за оценка на стратегиите за деинституционализация на държавите членки, с която да се вземе предвид Конвенцията за правата на хората с увреждания и да се оценяват държавите.
Разтърсващ видеоматериал от домове за настаняване на деца, подготвен от Центъра за независим живот, беше представен на евродепутатите от комисията. Те, както и представителите на ЕК в залата, не можаха да останат равнодушни.
Няколко допълнителни елемента от вече представения миналото лято доклад бяха в основата на изложението на ЕК. Има случаи, в които трябва да се действа неотложно, но в България комисията очевидно иска да подкрепи по най-добър начин процеса на ингерация и достоен живот, каза нейният представител. 43 млн. евро са средствата за инфраструктура за деца, повече от 150 милиона евро вече са разпределени за този програмен период, но те не са само за сгради. Има 8 000 деца в институции, 5 000 са върнати в семейства, включително и на роднини, повече от 2 000 деца са в приемни семейства, 2500 получават семейни грижи, 600 са с увреждания. От милионите се финансира и приемна грижа, за да може да се предотврати институционализация, предоставят се социални услуги, обучения и подкрепа за младите хора, които напускат инситуциите, отчетоха от ЕК. Отпуснатите средства подкрепят според тях целия процес. За навършилите пълнолетие се отпускат повече от 100 млн. евро за патронаж, за лична помощ и други услуги от този тип. Беше направена и оценка на извършеното през изминалия програмен период. Допринесе се за подобряване на качеството на живот на потребителите на услугите с предоставяне на медицински грижи, хранене, административна помощ, отчетоха от ЕК. Има и препоръка за мултидисциплинарен подход при индивидуалната оценка на потребностите. В други аспекти има какво да се желае, признаха експертите. Но картината според тях не е толкова негативна. Посетени са били 7 семейни центъра, и ЕК намира този вид фамилни къща за "впечатляващи, а хората в тях са много добре интегрирани с общността, децата имат контакти с общността. Подкрепяни са и щастливи да живеят там".
Евродепутатите обаче не бяха на това мнение. Те поискаха преди всичко пояснение дали става дума за деца без семейства, които отглежда държавата. Вносителите отговориха, че в повечето случаи децата имат семейства, но тези семейства са много бедни и не получават подкрепа. Следователно не могат да се грижат за децата. Приемната грижа за деца с увреждания практически не съществува в България. И понеже няма изградена система за грижа в общността, тези семейства на практика, макар че искат, нямат възможност да отглеждат децата си.
Свидетели сме на много петиции от страните членки, а напоследък и от България, свързани с хора с различни потребности, коментираха още депутатите. От страна на ЕК трябва да има по-добра стратегия така, че уязвимите групи да имат възможно най-доброто качество на живот. В случая обаче не миждаме то да се предоставя. Виждаме институционално насилие върху крехки раними хора, категорични бяха те по повод видеоматерияла и петицията. Тук става дума за права и свободи, смятат депутатите. В рамките на конвенцията на ООН, държавите членки имат задължения, напомниха те. Преминаването от инситуционална грижа към общностна е сложен механизъм, но не е повод за създаване на нови институции. България провежда деинстуционализация, като премества децата от едни в други домове, но това не е предпоставка за изключване на сегрегацията на децата и възрастните хора с увреждания. Това е практика и в други страни – Румъния, Естония, Португалия, Полша, Австрия и прочие.
Важно е европейските средства да се използват за прекратяване на недобрите практики и в съответствие с правата на човека. Депутатите препоръчаха още да има сътрудничество между българските представители на властта и организациите на хората с увреждания в страната. Петър Витанов от групата на социалистите и демократите (БСП) се присъедини към становищата на колегите си и добави: "Въпреки отпуснатите средства, деинституционализация на практика нямаше. Това, което се случи, не доведе до социалното включване на тези хора. Петицията е основателна и тя трябва да бъде оставена отворена".
Оставяме тази петиция отворена, категорично беше заключението на комисията. До българското правителство ще бъде изпратено писмо и ще бъде зададен въпросът какъв е подходът му към деинституционализацията, от гледна точка на независимия живот и интеграция в обществото както за хотата с увреждания, така и за децата без семейства и възрастните хора. Комисията също така апелира ЕК да гарантира реални промени и да подпомогне българското правителство включително и със средства да направи успешно тази реформа. Комисията очаква обясненията на българското правителство, за да разисква отново темата.
